Дейвид Балдачи - Лотарията

— Здравей, приятел! — Джаксън затвори вратата след себе си.

Щом позна гласа, Чарли скочи насреща му, учудвайки Джаксън с пъргавината си. Двете парализиращи стрели от електрическия пистолет улучиха Чарли в гърдите, но не преди якото му рамо да се удари в челюстта на Джаксън, така че да го хласне във вратата. Но Джаксън продължи да натиска спусъка, изпращайки електрически ток в тялото на Чарли.

Чарли се свлече на колене, но напрегна всичката си сила да се изправи; искаше да запрати този тип в небитието, та да престане да убива. Но тялото му отказа да се подчини на волята. Докато падаше, съзря ужасената Лиса, застанала до вратата между двете стаи.

Понечи да й каже нещо, да й изкрещи да бяга, но от устата му излезе само едва доловим шепот.

С диво отчаяние видя как Джаксън се спусна към нея и затисна с нещо устата й. Момичето се съпротивляваше храбро, но безуспешно. Ноздрите й поеха хлороформа и след миг тя лежеше на пода до Чарли. Джаксън обърса кръвта от лицето си и грубо разтърси съучастника си.

— Отнеси я в колата и внимавай да не те забележат.

Онзи кимна омърлушено, едва тътрейки разнебитеното си тяло. Чарли безпомощно проследи с очи отвличането на упоената Лиса. После видя как Джаксън се надвеси над него, опипвайки натъртената си челюст. С гласа на Ригс той изрече:

— Хванаха го, Чарли. Заловиха Джаксън. Искам да отпразнуваме случая. — Последва силен смях.

Чарли мълчеше. Лежеше на пода, наблюдаваше, чакаше. Вече със своя глас Джаксън каза:

— Знаех си, че с обаждането ще приспя бдителността ти. Отваряш вратата, без да погледнеш през шпионката, без пистолет в ръката. Каква немарливост! Но иначе беше много старателен и стоеше нащрек. Знаех, че ще си предпазлив и затова монтирах предаватели във всяка ваша кола още първата вечер, когато се промъкнах в гаража на Уикънс Хънт. Този в твоя роувър е по-специален, използват го във военното разузнаване и сигналите се улавят със сателитна антена. Щях да те открия и на другия край на света. Скъпичък е, но явно си струва парите.

След като се срещнах с Лу Ан, разбрах, че ще скрие Лиса, но аз трябваше да знам къде с тя, в случай че ми потрябва за последното представление. Обичам стратегическото мислене, а ти? То се удава на малцина. И ето че госпожичката ми потрябва. Затова съм тук.

Чарли трепна леко, когато Джаксън измъкна ножа от палтото си и после отново, когато отпори ръкава на ризата му.

— Много ми харесва това приспособление — каза Джаксън с поглед върху парализиращия пистолет. — Един от малкото инструменти, които ти позволяват да обезвредиш другия, без да го доведеш до безсъзнание.

Джаксън мушна пистолета във вътрешния джоб на палтото си, но не свали стрелите от гърдите на Чарли. Не се притесняваше, че оставя следи.

— Събра се с неподходящ човек. — Докато казваше това, Джаксън раздра ризата му по раменния шев да оголи място за следващата манипулация. — Остана лоялен към Лу Ан, а виж докъде те докара тя. — Тъжно поклати глава, но усмивката на лицето му издаде ликуването.

Възможно най-бавно и незабележимо Чарли се опита да раздвижи краката си. Усети, че леко помръдват. Това, което Джаксън не знаеше, бе, че едната стрела попадна върху голямото разпятие, което висеше на гърдите на Чарли. Другата също улучи този талисман, преди да се забие в гърдите, тъй че волтажът, разтърсил тялото му, не беше този, на който Джаксън разчиташе.

— Ще останеш парализиран не повече от четвърт час. За жалост кръвта ти ще изтече само за десет минути, след като забия ножа. Поне няма да усетиш нищо. Физически, искам да кажа. Иначе не е приятно безпомощно да гледаш как кръвта ти се лее. Можех да те довърша бързо, но това ми доставя по-голямо удоволствие.

В следващия миг Джаксън проряза дълбоко ръката му точно под рамото. Чарли прехапа устни, щом усети острието да потъва в плътта му. Кръвта шурна и Джаксън се изправи.

— Сбогом, Чарли, ще предам поздрави на Лу Ан. — При тези последни думи лицето му се изкриви от злост. После той се усмихна ехидно и затвори вратата.

С неистов напън Чарли успя да се претърколи по гръб. Положи върховни усилия да повдигне ръце и да улови стрелите. Вече бе замаян от загубата на кръв. От челото му се лееше пот. Напрегна сетни сили и малко по малко разхлаби стрелите, отлепи ги и ги метна встрани. Това не премахна парализата, но все пак почувства облекчение. Доколкото имаше някакъв контрол над крайниците си, изтласка тялото си до стената и сантиметър по сантиметър успя да се повдигне и да подпре гръб на нея. Сякаш хиляди горещи иглички бяха забити в него, но подобно на щангист той се повдигна нагоре, без да подгъне крака. Колкото и странно да бе, пистолетът сякаш бе отключил ставите на коленете му и болката в тях се стопи за пръв път от години насам. Плътно залепен за стената, той се довлече до дрешника и успя да отвори вратата му. Със зъби измъкна една дървена закачалка. Крайниците му изгаряха в огън, което бе обнадеждаващо, защото двигателните нерви на организма му явно се възстановяваха. Успя да хване закачалката в ръка и да откърти пречката, на която обикновено висят панталоните. Захвърли останалата част, оттласна се от стената и се стовари на леглото. Със зъби и една ръка раздра чаршафа на ленти. Сега действаше по-чевръсто, тъй като крайниците му бяха доста раздвижени. Но започваше да му се вие свят. Загубата на кръв си казваше думата. Не му оставаше много време. Възможно най-бързо омота дълга лента точно над прореза. Подпъхна под нея пречката на закачалката и я завъртя. Този самоделен турникет извърши животоспасяващото чудо и кръвта най-сетне престана да тече. Чарли избута слушалката от вилката и набра 911. След като даде адреса, се отпусна на леглото, целият окървавен. Не беше сигурен дали ще оживее, но сега в ума му бяха само Джаксън и Лиса. Знаеше точно за какво ще я използва той. За стръв да примами майка й. Чарли си представи какво ще се случи: Джаксън щеше да ги заколи и двете. След тази последна страховита мисъл той изпадна в несвяст.