Дейвид Балдачи - Лотарията

— Ригс май ще излезе прав. Сам е действал тоя тип. Има надежда да оправим кашата.

— Каква ще е следващата ни стъпка?

— Съсредоточаваме се върху Питър Крейн — отговори тутакси Мастърс. — Завардваме летищата, гарите, автогарите. Искам да се блокират изходите на всички главни артерии на този град. Уведомяваме хората си, че е крайно опасен и е цар на маскирането. Разпращаме снимки навсякъде. Отрязваме достъпа му до дома, макар че явно разполага с огромни средства. Щом го открием, да няма никакви издънки. Инструктирай да се стреля и при най-малка опасност.

— А с Ригс и Тайлър какво ще правим? — попита Бърман.

— Ако не се намесват, няма страшно за тях. Но ако действат самостоятелно, тогава не давам гаранции. Не мога да излагам хората си на риск, за да предпазвам тях. Мен ако питаш, Лу Ан Тайлър си е за затвор. Така че я държим в ръцете си. Мисля, че ще си затваря устата. Защо не идеш да нагледаш събират ли достатъчно доказателствен материал?

Бърман се подчини, а Мастърс седна и зачете информацията за Лу Ан Таилър под нейната снимка. Тъкмо привършваше, когато Бърман се върна.

— Мислиш ли, че Крейн ще погне Тайлър? — попита той.

Мастърс не отговори. Взираше се в Лу Ан Тайлър, която го гледаше от снимката. Сега разбра защо е сред избраниците. И защо Крейн се е спрял на всички тях. Вече имаше по-ясна представа коя е Лу Ан Тайлър и защо се е съгласила на тази стъпка. Притисната от бедността неудачница с невръстно дете. Без капка надежда. Всички те бяха капнали като зрели круши в мрежата на този тип. Чувствата на Мастърс се изписаха на лицето му. Точно в този момент той започваше да изпитва огромна вина — по много причини.

Наближаваше полунощ, когато Ригс и Лу Ан спряха пред един мотел. След като се настаниха, Ригс позвъни на Джордж Мастърс. Той току-що пристигаше от Ню Йорк и му разказа в подробности какво се е случило след последния им разговор. Щом остави слушалката, Ригс се взря в разтревоженото лице на Лу Ан.

— Какво ти казаха?

— Каквото очаквахме — поклати глава Ригс. — Джаксън не бил там, но са открили достатъчно доказателства за доживотен затвор и отгоре. Както и албум с вестникарски изрезки за всички, спечелили лотарията чрез него.

— Значи наистина е роднина на Алиша Крейн? Ригс кимна мрачно.

— Той е по-големият й брат Питър. Джаксън е Питър Крейн.

— Излиза, че е убил собствената си сестра? — облещи очи Лу Ан.

— Така излиза.

— Защото е знаела твърде много ли? Заради Донован?

— Именно.

Лу Ан потръпна.

— Къде според теб е той сега?

Ригс сви рамене.

— Ченгетата са претърсили жилището му. По всичко личало, че е червив от пари. Значи може да иде на милион места, може да се преобрази както си поиска. Няма да е лесно да го пипнем.

— И да изпълним сделката… — добави с лек сарказъм Лу Ан.

— Нима не им разкрихме кой е? Благодарение на нас са в дома му, неговата „световна централа“. Когато казах, че ще им го предадем, не съм имал предвид да им го доставим в кутия с панделка пред прага на Хувър Билдинг. Мисля, че от наша страна всичко е точно.

Лу Ан въздъхна дълбоко.

— Това значи ли, че ФБР ще спазят уговорката? Няма ли да ме преследват от полицията в Джорджия?

— Ще трябва да уточним някои подробности, но като цяло ще я спазят, така мисля. Без те да знаят, записах цялата среща в Хувър Билдинг. С тази сделка се съгласиха Мастърс, директорът на ФБР и министърът на правосъдието, упълномощени от самия президент. Всичко това го имам на лента. Щат не щат, ще играят честно. Но искам и аз да съм честен към теб. Данъчните ще те одрусат здраво. Всъщност като ти начислят глобите и лихвите, натрупани за толкова години, едва ли ще ти останат много пари, ако изобщо остане нещо.

— Не ме интересува. Искам да си платя данъците, дори нищо да не ми остане. Истината е, че това са крадени пари. Важното е дали цял живот трябва да се озъртам през рамо.

— В затвора няма да влезеш, ако това имаш предвид. — Той погали лицето й. — Не изглеждаш много щастлива. Тя се изчерви и се усмихна.

— Щастлива съм. — Но усмивката й бързо угасна.

— Знам какво си мислиш — каза Ригс.

— Докато не заловят Джаксън, животът ми виси на косъм.

Както и твоят, и на Чарли. — Устните й потрепериха. — И на Лиса. — Тя скочи изведнъж и грабна телефона.

— Какво правиш? — попита Ригс.

— Трябва да видя дъщеря си. Искам да се уверя, че е в безопасност.

— Чакай малко, какво ще им кажеш?

— Че можем да се срещнем някъде. Искам да е до мен. Няма да позволя да я докосне, освен ако първо не убие мен.