Дейвид Балдачи - Лотарията

Ригс погали косата й и реши, че ще й го каже сега. Кой знае как щяха да се развият нещата. Можеше да няма друга възможност.

— Не отчете един факт — че съм влюбен в теб. Знам, че едва ли има по-неподходящ момент да го кажа, но исках да го знаеш.

— О, Матю — успя само да прошепне тя с тръпнещ глас. Всъщност цялата тръпнеше.

— Сигурен съм, че и преди си чувала тези думи. Много пъти, и вероятно от по-подходящи мъже…

Тя затисна устата му с длан, но дълго не каза нищо. Той нежно целуна пръстите й. После Лу Ан изрече с дрезгав глас:

— Да, и други мъже са ги произнасяли пред мен. Но сега за пръв път поисках да ги чуя.

Тя погали косата му и устните й потърсиха устните му, намериха ги в мрака и се впиха в тях, бавно и дълбоко. Трескавите им пръсти смъкнаха дрехите. Лу Ан простена тихичко, когато дълбокият страх и силното щастие се забориха за надмощие в душата й. Накрая прогони от съзнанието си всички мисли и се отдаде на онзи порив, който бе търсила толкова години, в толкова страни, в красиви сънища, грубо прекъсвани от кошмари, в блянове, ожесточено потъпквани от реалностите на двойствения й живот. Вкопчи се в Матю Ригс, сякаш осъзнала, че това може да е за последно. Телата им дълго останаха слети, преди да се отпуснат, морни и блажени. Заспаха прегърнати.

Чарли потърка очи и съвсем се разсъни. Загледа се в телефона — преди два часа Лу Ан му разказа какво е станало и оттогава той не можеше да мигне. Значи Джаксън бе всъщност Питър Крейн. След като вече знаеше, че е разкрит, Джаксън сигурно бе побеснял. В такъв случай Чарли не желаеше никоя от тези, които обичаше, да попада в обсега на този господин.

Измъкна се от леглото. Колената го боляха повече от обикновено поради дългото шофиране. Нямаше кой да го смени на волана. С нетърпение очакваше Лу Ан. А май и Ригс. Този човек се бе изложил на опасност заради нея. Ех, ако успееше да оправи нещата…

Надникна в съседната стая, където Лиса спеше дълбоко. Загледа се в изящните й черти — беше одрала кожата на майка си. И тя щеше да е висока като Лу Ан. Последните десет години изхвърчаха толкова бързо. Къде ли щяха да бъдат те двете следващата седмица? Ами той? Може би сега, когато Ригс се появи на сцената, неговата песен бе изпята. Не се съмняваше, че Лу Ан ще се погрижи да го обезпечи, но вече нямаше да е същото. Е, малко ли беше, че все пак изживя с тях тези шеметни десет години.

Звънът на телефона 1-о стресна. Погледна часовника си. Наближаваше два. Той сграбчи слушалката.

— Чарли?

— Кой се обажда? — попита той. Не можа да познае гласа веднага.

— Мат Ригс.

— Ригс? Къде е Лу Ан? Как е тя?

— Ликува. Хванаха го, Чарли. Заловиха Джаксън. — Гласът му преливаше от радост.

— Слава тебе, господи! Къде?

— В Шарлътсвил. Агентите на ФБР завардиха летището и двамата с брат му им кацнаха в мрежата. Предполагам, че беше тръгнал да отмъщава на Лу Ан.

— Брат му ли?

— Брат му Роджър. ФБР не знае дали и той е замесен, но все едно. Важното е, че хванаха Питър Крейн. Казаха Лу Ан да отиде утре във Вашингтон да даде показания.

— Утре ли? Ами какво ще стане с нашата среща?

— Затова ти се обаждам. Искам двамата с Лиса веднага да се приготвите за път. Ще се видим направо във Вашингтон. Пред Хувър Билдинг. Намира се на Девета улица и Пенсилвания Авеню. Ще уредя да те чакат отпред. Ако тръгнете сега, ще можем да закусим заедно. Искам да отпразнуваме случая.

— А ФБР? А обвинението в убийство?

— За всичко съм се погрижил, Чарли. Лу Ан ще остане на свобода.

— Това е чудесно, Ригс. Не помня откога не съм чувал по-прекрасна новина! Ами къде е Лу Ан?

— На другия телефон, говори с ФБР. Предай на Лиса, че майка й я чака с нетърпение.

— Дадено. — Чарли затвори и веднага се зае да стяга багажа. Ех, защо не можа да види физиономията на Джаксън, когато са го пипнали. Гад с гадовете! Чарли реши да пренесе всичко в колата, преди да събуди Лиса. С олекнало както никога сърце той грабна две чанти под мишници и отвори входната врата.

Замръзна на място. На прага стоеше мъж с черна маска и пистолет в ръка. Чарли метна по него чантата, последвана от гневния му крясък, пистолетът отхвръкна и падна на земята. После тутакси сграбчи мъжа за маската и го запрати в стаята с такава сила, че онзи се залепи на стената и подгъна крака. Преди да успее да се изправи, Чарли се нахвърли отгоре му и започна да сипе леви и десни удари. Старите му боксьорски умения се възвърнаха толкова бързо, сякаш никога не бе напускал ринга. Тежките юмруци постигнаха своето; с един последен стон онзи рухна на пода и замря. Усетил второ присъствие, Чарли изви глава.