Дейвид Балдачи - Лотарията

Клатейки глава непримиримо, Лу Ан се отпусна на стола си.

— А после — продължи Ригс — ще му кажа, че аз не съм щастлив от това подреждане на нещата. Всичко съм измислил, слушай: писнало ми е от строителството и искам откуп.

— Не, Матю, не!

— Джаксън и без това ме смята за престъпник. Изнудването за пари няма да му се стори нелогично. Ще му кажа, че съм подслушвал спалнята ти и че имам запис на разговора ви от онази вечер, тъй че знам много неща.

— Ти луд ли си?!

— Искам пари. Огромна сума, срещу която ще получи касетата.

— Той ще те убие. Лицето на Ригс помръкна.

— Тъй или иначе, ще го направи. Не искам да стоя и да чакам със скръстени ръце. По-добре да настъпя в атака. Нека и той се изпоти. Може да не съм върл убиец, но не съм и мекотело. Имам закалката на агент ветеран. И преди съм убивал при изпълнение на служебния дълг и ако мислиш, че дори за секунда ще се поколебая да пръсна мозъка му, значи не ме познаваш.

Ригс сведе поглед към масата, опитвайки се да успокои нервите си. Планът му бе рискован, но кой план не би бил? Понечи да каже нещо, но щом я погледна, думите замръзнаха на устата му.

— Лу Ан?

— О, неее! — изписка ужасено тя.

— Какво има? Какво е станало? — Сграбчи треперещото й рамо. Тя не му отговори, вперила поглед зад гърба му. Той се извърна светкавично, очаквайки да съзре Джаксън с по една кама във всяка ръка. Озърна се из празния ресторант и погледът му попадна на телевизора, където излъчваха извънреден репортаж. Екранът се запълни от женско лице. Преди два часа Алиша Крейн, видна гражданка на Вашингтон, била намерена мъртва в дома си. Открила я камериерката й. Ригс облещи очи, когато чу да съобщават, че Томас Донован, заподозрян в убийството на Робърта Рейнълдс, е имал интимна връзка с Алиша Крейн.

Лу Ан не можеше да отдели очи от лицето. Тя бе виждала тези черти, тези очи, вторачени в нея на верандата пред къщата на пазача. Пронизващите я очи на Джаксън.

Неговото истинско лице.

Бе потреперила от ужас, когато го зърна или по-скоро когато осъзна какво е станало. Надяваше се никога повече да не види тези черти. Но ето че сега ги показваха по телевизията.

Когато Ригс отново я погледна, тя вдигна треперещ пръст към екрана.

— Това е Джаксън — каза тя и гласът й пресекна. — Преоблечен като жена.

Ригс пак погледна телевизора. Не може да е той, помисли си и се обърна към нея.

— Откъде знаеш? Нали каза, че винаги е бил маскиран.

Лу Ан не можеше да отлепи очи от лицето на екрана.

— Докато се биехме на верандата, физиономията му… гумата или найлонът, или каквото беше там, се отлепи. Видях истинското му лице. Ето това. — Тя посочи екрана.

Първата мисъл на Ригс се оказа вярна. Роднини? Господи, възможно ли бе? Връзката с Донован не можеше да е случайна, нали? Той хукна към телефона.

— Извинявай, че вързах тенекия на момчетата ти, Джордж. Дано началството не ти е писало черни точки.

— Дявол да те вземе, къде си? — попита заповеднически Мастърс.

— Слушай сега. — Ригс разказа историята, която току-що чу.

— Мислиш, че има нещо общо с Алиша Крейн? — възбудено извика Мастърс и гневът му към Ригс изчезна временно.

— Може би. Близки са по възраст. По-голям или по-малък брат, да речем.

— Слава богу за силния ген.

— Какъв ще е планът?

— Ще направим справка за семейството. Няма да е трудно. Бащата е бил сенатор дълги години. Прочута фамилия са. Ако тя има братя, братовчеди, каквито са там, бързо ще ги открием. Ще ги приберем за разпит. По дяволите, това няма да ни навреди.

— Съмнявам се, че той ви чака да му потропате на вратата.

— Нас никой не ни чака, не е ли така?

— Ако е някъде наблизо, много внимавай, Джордж.

— Да, ако е вярно това, че е…

— …убил сестра си — довърши вместо него Ригс. — Не искам да мисля как ще постъпи с чужд човек.

Ригс затвори. За пръв път се почувства обнадежден. Не се заблуждаваше, че Джаксън ще чака ФБР да го арестува. Щеше да е настървен, освирепял, жадуващ мъст. Все едно, трудно щеше да се добере до Лу Ан, преди да унищожи самия него. А те нямаше да седят тук като лесна мишена. Беше време да изчезват.

След десет минути бяха в колата, поели незнайно накъде.

Джаксън се качи на самолета на авиокомпания „Делта“ за Ню Йорк. Нуждаеше се от подкрепления и щеше да вземе със себе си Роджър. Не можеше да разчита на него да отиде сам където му поръча. Заедно щяха да се върнат на юг. По време на краткия полет Джаксън се обади на човека, който следеше Чарли и Лиса. Били спрели в едно крайпътно заведение. Чарли разговарял по телефона — несъмнено с Лу Ан. После продължили и скоро щели да влязат във Вирджиния откъм юг.