Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Трудно ми е да си представя защо някой ще твърди, че името му нямало значение.

Сирендор се изви към него на седлото, подчертано вдигна показалец пред устата си и сниши глас.

— Гризеше ме, може би и сега е така, когато нямам друга работа. Не си мисли, че не го подпитвахме. Напивахме го и се мъчехме да измъкнем името с хитрости, казвахме, че няма да му говорим повече, ако не каже, и още какво ли не. Но той не отстъпва, а започнеш ли да прекаляваш, накрая го ядосваш. Незнайния ни е приятел. Щом не иска да сподели нещо, пък било то и името си, зачитаме неговото желание. Той е един от Гарваните.

— Но нали крие нещо от вас! — настоя Дензър. — Не иска да ви каже…

— Стига — спря го Сирендор. — Негово право е да реши. Няма да говорим повече за това.

Но изражението на мага подсказваше, че едва ли ще се примири лесно.

Ято едри бели чайки със сиви криле се плъзна във въздуха над тях и се издигна с крясъци, огласящи напуканите скали горе. Други птици, по-дребни и тъмни, изхвърчаха раздразнени и резките им писъци накараха ятото да се пръсне, за да се събере отново много по-високо и да продължи полета си на запад. С шумно пляскане на крилете малките хищници се върнаха при гнездата с пиленцата, които бяха опазили от грабливите чайки.

Отметнал глава назад, Гресе проследи кратката птича свада, после се обърна Към Незнайния.

— Кажи ми, моля те, Блекторн показа ли някаква загриженост заради слуховете за западняците?

— Струва ми се, че надценявате положението и ролята ни — отвърна огромният воин. — Наемниците не могат просто така да спрат за разговор барон Блекторн.

Гресе се вторачи изпитателно в него с ярките си очи.

— Слушай, Незнаен, аз съм най-старият жив барон и съм се научил да не надценявам никого и нищо. Славата и доброто име на Гарваните са всеизвестни. Случва се и да си приказвам с Блекторн, затова знам, че се радва на вашата компания.

— Ами поговорете направо с него за това.

— Само дето сега от него ни делят двеста и петдесет мили на югозапад. Ето защо питам тебе — малко по-сърдито каза Гресе.

— Усещам, че премълчаваш нещо.

Незнайния попита само с поглед Талан, който вдигна рамене. Конете напредваха в лек тръс, Дензър бе поизостанал, увлечен в разговора със Сирендор.

— Преди половин година, когато според вас Арлън се продал на Блекторн, ние бяхме пратени да разузнаем дали заплахата от западняците наистина расте.

Баронът удари с юмрук по рога на седлото.

— Знаех си, че има какво да кажеш! Ама че лукав гадник е той, нито думичка…

— Имаше сериозни основания да се домогва до повече сведения — вметна Талан. — Нека не си затваряме очите за истината — ако западняците нахлуят през Подкаменния проход, по-вероятно е да връхлетят Блекторн, а не Школите, поне в началото. Същото важи и за нашествие през Гиернатския залив — оттам имат пет дни път до Корина, но само два часа до замъка Блекторн.

— И какво видяхте? — попита баронът.

Яздещият отпред Хирад обяви почивка. Минаваше пладне и проходът се сгря приятно. Спряха в естествено кръгло разширение, където скалите бяха проядени от стихиите.

— Нищо, което да потвърди чутото от вас — отговори Талан, изтръска прахоляка от плосък камък с ръкавицата си и седна. Телохранителите на Гресе събираха наръчи от сухи храсталаци, каквито имаше навсякъде в прохода, за да накладат огън. — Отидохме на запад като охрана на кервана с вино, което Блекторн прати за продажба в Леону. След Подкаменния проход свърнахме на юг и пътувахме четири дни покрай планините. Накрая се върнахме през Гиернатския залив. Не видяхме опожарени села, бойни отряди, нямаше дори следи от набези на западняци. Ако събират силите си, правят го в своите земи из югозападния полуостров. Съжалявам, ако съм ви разочаровал.

— Това е било преди шест месеца…

Гресе се настани до него, но предпочете по-меката трева.

— Така е, но ако не се Лъжа, барон Блекторн не се тревожи за възможно нашествие от запад — отбеляза Незнайния.

Порови в раницата си и извади стегната с връв кожена кесийка.

— Ей, Сирендор, дръж солта! — Съратникът му улови кесийката с една ръка. — И този път я използвай. Така поне твоята супа става горе-долу поносима.

Хирад се ухили, Сирендор промърмори ругатня.

— Би трябвало да се тревожи — възрази Гресе, без да се заслушва в шегите им. — А какво става около самия проход?

— Пазят го добре. Тесая не е глупак. Взима доста пари от пътниците и няма никакво намерение да го отстъпи на Търговския съюз или на друго западняшко племе.