Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Здрасти, момко! — отекна викът на Томас към Незнайния.

Винаги го наричаше „момко“, защото прякорът му напомнял твърде много на думата „непознат“. По това време в „Гарваново гнездо“ имаше клиенти едва на около четвърт от масите, а те бяха общо тридесет в голямото помещение с яки дъбови подпори на ниския таван. Окръгленият тезгях бе разположен точно срещу входната врата и свършваше при вратата към кухнята, задната стая и горните етажи. Вдясно имаше място за голямо огнище. По рафтове на три стени се редяха книги с червено-сиви корици и сякаш сгряваха още повече кръчмата заедно с фенерите.

— Здравей, Томас — уморено отвърна Незнайния.

— Влизайте направо — подкани ги високият оплешивяващ мъж, който наближаваше петдесетте. — Ще ви донеса вино, пиво и кафе. Марис тъкмо е запалила фурните. Аз…

Той рязко затвори уста щом ги преброи набързо, за миг се вторачи в Дензър и се извърна. Незнайния кимна, доближи тезгяха и докосна ръката му.

— Довечера тук ще има пиршество. Имаме какво да празнуваме и да си припомняме, но и ще скърбим за Рас.

Не си казаха друго. Гарваните се изнизаха покрай Томас, всеки му кимаше или се усмихваше.

В задната стая изпъкваха три неща — символът на Гарваните и кръстосаните къси мечове над огнището, дългата маса със седем стола до голямата двойна врата в дъното и прекрасно изработените кресла и дивани. На тях се отпуснаха наемниците с облекчени въздишки, после тишината се върна в стаята.

Дензър се подвоуми и тръгна към по-обикновено кресло с червена тапицерия край незапаленото огнище.

— Не там! — скастри го Талан. — Това беше мястото на Рас. Ако искаш, седни на дивана на Томас. Не вярвам да се разсърди.

Дензър се настани където му бе казано.

— Тъй — обърна се Незнайния към тъмния маг, — първо неотложните неща. Кога може да получим парите?

— Ами вече обясних на Илкар, че амулетът за нас е преди всичко помощно средство в изследванията, значи няма да търсим купувач още няколко месеца. Но ще му определим цена, под която няма да го продадем, и ще ви дам в предплата пет процента от тази сума. Да речем… двеста хиляди сребърника?

Незнайния бързо погледна съратниците си един след друг. Нямаше възражения.

— Засега е приемливо. Ние държим парите си в Централната каса. Очакваме да внесеш предплатата там до една седмица.

Дензър се изправи.

— Ще ги имате в касата още утре. Сега ви моля да ме извините, но се нуждая от баня.

Понечи да излезе и Незнайния го спря с жест.

— Къде ще отседнеш?

— Още не съм избрал.

— Поискай от Томас да ти приготвят стая. За сметка на заведението.

— Много гостоприемно. Благодаря ти — отвърна магът с леко смущение, макар че се усмихваше.

— Ако си в настроение, ела и на пиршеството. В края на краищата ти го плащаш. В голямата зала на кръчмата по залез. — Дензър кимна. — И още нещо… Илкар? Направи Разгадаване, моля те.

Елфът кимна и призрак на веселие се мярна по лицето му, когато доближи Дензър.

— Какво се иска от мен? — попита тъмният маг.

— Не е много. Заклинанието е съвсем леко и има едно-единствено предназначение. Просто ще се уверя, че си искрен. Когато те докосна, отговори на въпроса ми с „да“ или „не“.

Илкар затвори очи и произнесе краткото заклинание. Дясната му ръка мина пред неговите очи, уста и сърце преди да я отпусне върху рамото на Дензър.

— Ще бъдат ли внесени по сметката на Гарваните двеста и петдесет хиляди сребърника до една седмица, броено от днес?

— Да.

Илкар отвори и очите си, и вратата.

— Ще се видим по-късно. — Тъмният маг напусна стаята, а елфът се вторачи ядно в Незнайния. — Няма ли да му направим още някоя услуга? Например да му разрешим да източва кръвта на магове от Джулаца, за да възстановява запасите си от мана?

Незнайния мълчеше, но се обади Хирад:

— Не му вярвам.

— Според вас защо му предложих да отседне тук? — промърмори Незнайния.

— Не заради парите. — Варваринът не го слушаше. — С това Разгадаване потвърдихме, че ще ни плати. Но и друго се мъти около него… Защо охотно предложи да ни плати толкова пари? Да си кажем честно — щяхме да пътуваме с него и срещу две хиляди на човек.

— Според вас защо му предложих да отседне тук? — повтори Незнайния. — Ако ни е забъркал в нещо, искам да знам къде да го намеря. Затова, Илкар, искам и той да е в кръчмата тази вечер.

— Неприятности ли очакваш? — попита Талан.

— Не. — Незнайния се облегна в креслото и изопна краката си. — Но въпреки всичко ще носим къси мечове не само от уважение към Рас.