Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Септерн е бил от Школата Дордовер.

— Знам, че си се подготвил добре за разпита. — Ериан също напълни чашата си. — Следователно си научил, че от около три столетия го смятат за мъртъв.

— И с това се изчерпват сведенията за него? Надявах се, че магьосница, веща в учението на Дордовер, може да запълни още някоя пролука в знанията ми.

— Напразни надежди — завъртя глава тя. — Ти предполагаш, че съхраняваме някакви тайни текстове.

— Септерн е бил от Школата Дордовер — повтори Капитана.

— Не отричам. Той е бил гений. Толкова е изпреварил времето си, че още не сме успели да повторим всичко постигнато от него.

Капитана се намръщи и опря лакти на коленете си.

— Но нали е съобщавал за откритията си? Доколкото знам, всеки маг е длъжен да го прави.

— Септерн не е зачитал правилата. — Ериан въздъхна, щом мъжът срещу нея се начумери още по-недоволно. — Опитай се да разбереш. Просто се е придържал към нравите на епохата преди разкола между Школите.

— Значи хем е изпреварвал времето си, хем е изоставал от него.

Капитана се засмя на собствената си шега, показвайки кафеникави изгнили зъби над зачервени венци.

— Да, в някакъв смисъл. Важното е, че неговият ум е осмислял самата същина на знанията, затова е разбирал учението и на Дордовер, и на Ксетеск, и на Джулаца, макар и в различна степен. Блестящ ум, но и твърде самоуверен. Живял извън Школата, рядко докладвал за работата си, водил излишно загадъчни дневници за изследванията си, като не всички от тях се съхраняват в нашата библиотека. Някои са притежание на Ксетеск, други са изчезнали от дома му… ако изобщо допуснем, че е писал за някои от нещата, на които според нас е бил способен.

— Ериан отпи съвсем малка глътка от виното. — Може ли вода?

— Както желаеш. — Капитана стана и отвори вратата. Някой тракна с токове в стойка мирно. — Вода и чаша. Веднага.

— Върна се на креслото и продължи: — Интересна история. Разбира се, знам за къщата му. Няколко пъти пращах свои хора да преровят развалините. Сега ми кажи докъде напреднахте в изследването на измеренията и какво се надявате да постигнете.

Ериан отвори уста, но реши първо да обмисли отговора си. Всичко потръгна прекалено кротко. Капитана изобщо не приличаше на образа, който му градеше мълвата. Естествено щеше да го мрази винаги заради отвличането на нейните деца, но държанието му я смущаваше. Засега не я попита нищо, което не би научил, като просто потропа на главния вход на Школата. Щеше да последва и друго, но не се знаеше как ще подходи той. Мъчеше я лошо предчувствие, че Капитана се опитва да я размекне, за да бъде ударът по-тежък. Реши да не се отпуска.

— Според онова, което ни е известно за Септерн, той е постигнал много в магията на измеренията. Създал е устойчив, самоподдържащ се портал между конкретни пространства и предполагаме, че е пътешествал надалеч… поне ако се опираме на някои от по-налудничавите му писания. В Дордовер изобщо не сме на неговото равнище в порталите. Не можем да се пренасяме, не можем и да надничаме, успяваме само да отбележим разположението на други измерения и да напипаме по-големи особености като земни масиви и морета. За да напреднем по-бързо, трябва да се сдобием с изгубените текстове на Септерн, защото подозираме, че в неговата магия са смесени знания на различните Школи.

— Докъде се надявате да стигнете в проучванията си?

— До други измерения. За да проучваме, да съставяме карти, да срещнем непознати раси. Възможностите са неизчерпаеми — въодушеви се Ериан дори пред този събеседник.

— За да завладявате, да покварявате, да властвате, да грабите — твърдо, но не и нелюбезно добави Капитана.

— Това ли те тревожи най-много? Той склони глава встрани.

— Според мен изобщо не бива да се намесваме в други измерения. Имаме си свое, в което и така е трудно да поддържаме ред, няма защо да го свързваме с незнайни места и времена. Представям си и кошмарно бъдеще, в което други нахлуват при нас, за да отмъстят за нашите злодеяния. Никой никъде няма да се чувства в безопасност, защото няма да знае къде и кога ще се отвори портал.

— Ето още едно сериозно основание да завършим своите изследвания и да допълним знанията си — възрази тя.

— Нито ти, нито аз сме толкова наивни да вярваме, че в Дордовер и в Ксетеск се занимават с този вид магия за благото на всички хора в Балея, нали? Вбесявам се от мисълта, че бихте могли да отворите врати, които ще сте безсилни да затворите. — Капитана се почеса по ухото. — Как мислиш, в Ксетеск по-напред ли са от вас?