Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Отпрати с жест охраната си, по същия начин готвачите да не му досаждат и доближи масата на Гарваните. Големите кафяви очи се взираха изпитателно във всекиго, докато оплешивяващата глава се въртеше полека. Накрая протегна ръка.

— Ти трябва да си Незнайния воин.

— Приятно ми е, барон Гресе. Талан, сипи на барона кафе.

— Гледан ти, гледай ти… Гарваните в замъка ми! Не е чудно, че победата бе на наша страна. Серан умееше да избира. Гресе си подъвка устните. — Сега къде да намеря друг като него?

— В Джулаца — посъветва го Илкар. — Ние поне не отстъпваме от правилата си. Гресе се подсмихна.

Имате ли нещо против да седна при нас? Елфът се дръпна на скамейката да му направи място, Талан сложи пълни чаша пред него и баронът кимна благодарно.

Неловкото мълчание се проточи. Дензър нервно почесваше късата си брада, Незнайния гледаше барона безстрастно както винаги, ушите на Илкар настръхнаха.

— Няма да ви държа в неведение защо дойдох — увери ги Гресе след първата глътка кафе. Надявах се да потвърдите или да опровергаете нещо, което чух.

— Стига да можем — отвърна Незнайния.

— Добре. Ще бъда кратък. Ще участвам в среща на Търговския съюз на Корина — предстои да обсъдим влошаващото се положение на запад от планините Чернотрън. Има слухове, че западняците са се раздвижили, нарушават споразумението за свободно преминаване през Подкаменния проход и вече се засилват страховете за техни набези на изток… Все пак трябва да изтъкна и че гарнизонът в прохода не съобщава за нищо необичайно. Исках да знам дали вие сте чули нещо. Както научих, сражавали сте се заедно с барон Блекторн неотдавна, а той не може да присъства на срещата.

— Участвахме в сраженията — засмя се Сирендор — само за да може Незнайния да изкопчи по-изгодни условия за търговията си с вино.

— Убеден съм, че отплатата му е била по-щедра.

— Впрочем и сделката с виното си беше част от договора — вметна Незнайния. — А за слуховете… Чухме какво ли не, докато бяхме там, но слуховете са отпреди половин година.

— На срещата ще ми бъде от полза всичко, което сте научили.

— Нека го кажа така — започна Илкар. — Ако се вярва на всяка мълва, значи Върховните вещери се завръщат, град Парве отново е пълен с хора, а западняците опожаряват всичко от тяхната страна на Чернотрън.

— Но вие не сте склонни да вярвате?

— Не бих се учудил на нищо, извършено от орда западняци — уточни елфът. — Но на другото не вярвам.

— Хъм… — Баронът поумува. — Интересно. Впрочем искам да ви благодаря и за помощта вчера. Казаха ми, че сте загубили един от своите. Съжалявам.

— Такива са рисковете на занаята ни — обади се Хирад, но никого не убеди със спокойния си тон.

— Така е, но загубата на приятел не се понася леко. Съчувствам ви и съм признателен. Не можех да си позволя да загубя вчерашната битка, и то в най-буквалния смисъл.

— Като ви слуша човек, ще си помисли, че привършвате парите — вметна Талан.

Гресе вдигна рамене.

— Тактическото значение на замъка Таранспайк е голямо. Който го притежава, определя таксите за преминаване по един от главните пътища от и до Корина. Ако барон Понтоа ми го бе отнел, щеше да контролира и двата ми ключови маршрута към столицата, както и да се сдобие със земи от двете страни на моите владения. Би могъл да ми откаже преминаване или да назове такава цена, че пътищата да станат недостъпни. И по двата начина би ме разорил рано или късно. Най-добрият обиколен път е по-дълъг с няколко дни.

— Освен ако не си върнете със сила някой от преките — напомни Хирад.

— И тази възможност винаги съществува, макар че е скъпа — начумери се баронът.

— Но вие ще седнете около една маса с барон Понтоа на срещата на Търговския съюз! — поклати глава Талан.

— Да. Странно е, знам, но такъв е животът. Такова е блатото, в което затъва Търговският съюз. Всъщност думата „съюз“ звучи доста кухо напоследък.

В гласа на барона се промъкна искрена печал.

Никой не намери какво да каже. Незнайния се взираше в барона, докато допиваше кафето си. Огромният воин се усмихна накрая, Гресе забеляза изражението му и сбърчи вежди.

— Струва ми се, че пропуснахте да споделите с нас какви слухове чухте досега — подхвана Незнайния.

— Да, вярно. Уви, не са само слухове. Имам сведения, че западняците нищо не опожаряват, ами покоряват нови земи, градят и се обединяват отново.

— Защо пък „отново“? — учуди се Хирад.

— По-късно ще ти преподавам история — поклати глава Илкар.