Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— С мен! — издаде заповед на охраняващия го рояк.

Пикира устремно и безшумно, присвил криле назад, докато не набра скорост, с която щеше или да убие, или да намери смъртта си. Тримата Наик нямаха време да предусетят какво ги връхлита. Челюстите на стария дракон стиснаха дясното крило на единия, нарушиха напълно равновесието му и го повлякоха надолу. Ша-Каан едва контролираше движенията си след сблъсъка, разнесъл надалеч глух удар и стъргане на люспи. По-малкият звяр махаше с ноктести лапи, опашка и другото крило, ръмжеше от бяс и уплаха, но не успяваше да завърти глава, затова избълваните пламъци гаснеха безполезно във въздуха.

Ша-Каан не губеше ясната си представа какво да прави, макар че двамата се въртяха в кълбо все надолу. Накрая тръсна яростно глава и пусна врага, за когото обаче свободата беше краткотрайна и мъчителна. Устата на Великия Каан зейна и огненият поток обля главата, шията и лявото крило на обречения.

Почти ослепял, раненият Наик се задави със своите пламъци, без да обгори никого. Челюстите на Ша-Каан пак се отвориха широко и огънят се плъзна от главата до опашката на жертвата. Този път изгори дълбоко мускулите на крилете и опашката му. Безсилен да лети, врагът падаше все по-бързо към смъртоносния сблъсък със земята.

Ша-Каан се превъртя ловко и с ликуващ рев оповести възмездието. Огледа отново битката, избра си нова цел и полетя към нея.

— Истинският въпрос е дали разкъсването беше неизбежно странично последствие от Крадеца на зората?

Стилиан говореше без укор и Дензър не се наежи отново.

Четиримата магове още седяха около огъня, лулата на Дензър димеше по малко в устата му, но за него беше прекалено усилие дори да я засмуче по-силно и да разпали тлеещия тютюн. Главата му пак бе опряна в скута на Ериан, която разсеяно го галеше по косата. Илкар ръчкаше жаравата с дебел клон. Стилиан, отново събрал косата си отзад на опашка, се бе настанил сам от другата страна на огъня.

А на площада другите Гарвани и Дарик спореха кой е най-точният начин да измерват сянката по пладне. Трябваше да решат скоро — пладне щеше да настъпи след малко.

Кавалеристите и Закрилниците, които не бдяха на пост, имаха по-неприятни задачи. Налагаше се да разчистят града, да изгорят труповете и да претърсят всяка сграда за криещи се врагове. Искаха Парве отново да бъде мъртъв град. Не биваше да остане никой, освен доброволците, съгласни да мерят всеки ден сянката и да съобщават с мисловна връзка резултата.

Маговете пък се бореха със същината на проблема — как да затворят разкъсването преди силите на Каан да намалеят дотолкова, че Балея да бъде опустошена от огън?

— За да отговорим на твоя въпрос — каза Ериан, — трябва да преровим всеки текст на Септерн, съхраняван в Школите. Сега е очевидно, че основата за мощта на Крадеца на зората е разкъсване в някакво завихряне на пространството между измеренията. Предполагам, че ако заклинанието не беше ограничено, щеше да отвори твърде голямо разкъсване, което щеше да засмуче всичко. Затова са го наричали и Гасителя на светлината.

— Моето обучение бе насочено единствено към овладяване параметрите на заклинанието, а не към ограничаване на силата му — сви рамене Дензър.

Илкар престана да мушка с клона в огъня.

— Тоест казваш, че може и да е имало начин да затвориш пробива към завихрянето, когато си премахвал формата от мана накрая.

— Да, но нямаше такива подробности в най-важните текстове за заклинанието. Нищо чудно да са скрити някъде в кодираните знания. Септерн е разбирал много задълбочено пространствената магия.

— Не би могъл да го прочетеш в текстовете за извършване на заклинанието — заяви Ериан. — Помисли — за да затвориш завихрянето и в двата му края, се нуждаеш от ново заклинание.

— Значи ти предполагаш, че нито в текстовете за заклинанието, нито в извършването му това не е било предвидено? — уточни Илкар.

— Да.

— Защо си убедена в това, книжнице от Дордовер? — изгледа я високомерно Стилиан.

— Престани, Стилиан, ще минем и без твоето надуто снизхождение — троснато изрече Илкар и сам се учуди как си позволява да говори с Господаря на хълма.

Стилиан кипна, но Дензър го изпревари:

— Господарю, Илкар е прав. Все пак Ериан е напреднала в изучаването на скритите знания.

— Запозната ли си с делото на Септерн? — скептично попита Стилиан.

— Разбира се — вдигна рамене тя. — Нали е бил от Школата Дордовер.

— Само по произход.