Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Хайде, твой ред е, нали сте приятелчета с Ша-Каан.

— Не ми е никакъв приятел — сопна се Хирад.

— Е, поне сте добри познати — ухили се елфът.

— Да бе! Толкова е привързан към мен, че дори не ми препече кожата и не ме разкъса на две със зъби. И това ако не е братска дружба…

— Може ли да пропуснете шегичките? — прекъсна ги Дензър. — Искаме да знаем какво се мъти.

— Не би искал, уверявам те — въздъхна варваринът. — Но ще ти кажа, няма как. — Посочи нагоре. — Онова разкъсване в небето е пряк проход към измерението на драконите. Както излиза, от тяхната страна в небето има същата мръсотия. Лошото е, че семейството на Ша-Каан… той си го нарича Люпило… значи Люпилото Каан е принудено да брани разкъсването, за да не пусне другите Люпила да нахълтат тук и да ни съсипят. — Хирад кимна към внушителния труп на площада. — Така е, защото не могат да затворят разкъсването. Ша-Каан каза, че ние трябва да го направим.

— О, няма проблем — изръмжа Дензър. — Ей сега ще щракна с пръсти. Как ще го направим, да му се не види?!

— И ние реагирахме така отначало — сподели Илкар. — Ша-Каан ни каза възгрубичко, че това си е наша работа и не бива да се проваляме.

— Иначе?… — промълви Ериан.

— Иначе накрая при нас ще се намъкнат достатъчно дракони от някое Люпило и ще вършат тук каквото им скимне. А ние, които бяхме отвъд разкъсването, създадено от Септерн, знаем какво означава това.

Магът от Джулаца твърде ясно си спомняше черната пустош и миризмата на всеобща гибел в пожарищата.

Хирад долови движение с ъгълчето на окото. Дарик се бе върнал на площада, след като възстанови реда в своя конен отряд. Тръгна към дракона, но видя, че варваринът му маха с ръка, и свърна към групата около огъня.

— Мисля, че и той трябва да чуе — каза Хирад.

Щом научи новините, Дарик помръкна като останалите.

— И така… — изрече Стилиан, който досега мълчеше безстрастно. — Приемам, че това разкъсване, както решихте да го наричате, е голяма заплаха. Съгласен съм и че драконите са могъщи твари, значи е нужно да измислим как да ги омаломощаваме и убиваме отдалеч. Но не проумявам защо другите Люпила биха поискали да нахлуят и да унищожат всичко тук. Не мога да си обясня и защо Ша-Каан е толкова загрижен за нас.

— И аз си задавах този въпрос — кимна Дарик.

— Илкар — изви глава Хирад, — тук вече и за мен взе да става мътничко.

— Незнаен, помагай, ако говоря твърде мъгляво — помоли елфът и разтърка лицето си. — Има връзка между нашето измерение и Люпилото Каан. Самото съществуване на някои елементи при нас помага на Каан да оцеляват и да се размножават. Тези елементи поддържат съзнанието им, което за тях е не по-маловажно от пълните кореми. За да се съхранят, основната структура на нашето измерение трябва да остане непокътната. Ако бъдем изтребени, те ще измрат с нас. Затова са загрижени.

— Защо не разположат достатъчно дракони около разкъсването, за да го опазят? — нехайно рече Стилиан.

— Ами защото, дори да не ти се вярва, имат и по-смислени занимания от сигурната смърт в наша защита! — ядно отвърна Хирад. — Те не са ни прислуга.

Илкар стисна ръката му.

— Всъщност, Стилиан — добави елфът, — те вече са принудени да правят точно това. Ша-Каан обаче се постара да проумеем, че не могат да бранят разкъсването безкрайно, а понеже ние породихме това затруднение, на нас се пада да го премахнем, а Каан ще ни помагат.

— Колко време имаме? — попита Дарик.

— Не знаем — каза му Хирад.

— Това не ни улеснява — въздъхна Дензър.

— Според мен най-точният отговор е, че и Ша-Каан не знае. Само изтърси, че щом сянката покрие града, вече ще е късно.

— Драконите по този чудат начин ли измерват времето? — озадачи се Ериан.

— Още не знаем — завъртя глава Илкар.

— А не е ли време да си отворите очите? — присмя се Стилиан.

— Какво?! — наежи се варваринът.

— По-спокойно, Хирад. Разбирам колко трудно ти беше днес. Но сега трябва да помислим. По пладне сенките са най-къси, защото и слънцето е най-високо в небето. Обикновено е така, обаче и от разкъсването пада сянка. Засега е немислимо да обхване цял Парве, но…

— Богове… — сепна се Дензър. — Значи Ша-Каан ни казва, че то е неустойчиво. Ще нараства неограничено.

Тъмният маг се извърна унило.

— Времето ни е малко, а и не знаем точно колко е — отбеляза Уил, вторачен в разкъсването.

Незнайния кимаше.

— Вярно, обаче можем да го пресметнем, нали? Ще мерим колко бързо расте сянката. Ще знаем поне приблизително колко ни остава.