Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— От Дордовер — повтори натъртено Ериан. — Но не е задължително човек да е проучвал знанията, за да приеме мнението ми. Здравият разум е достатъчен. Не ме прекъсвайте, моля. Не се опитвам да уязвя никого. — Тя отпусна длан върху ръката на Дензър. — Разбрахме ли се?

Той кимна недоволно.

— Добре. Ша-Каан е прав, че поне наглед Дензър е извършил заклинанието неточно. — Тя впи пръсти в ръката му. — Не бива обаче да забравяме как Септерн поначало си е представял заклинанието, колкото и да недоумяваме защо го е сътворил.

— Обичал е експериментите — подхвърли Илкар. — Просто му е хрумнало да види докъде може да стигне.

— Вероятно — кимна Ериан. — Ако Крадеца на зората бе извършен правилно… тоест с целия му размах, мощ и продължителност, отвореното завихряне щеше да погълне цяла Балея заедно с Южния континент. А сега ми отговорете — вие щяхте ли впишете в заклинанието начин за затваряне на завихрянето, ако е ясно, че не би имало кой да го затвори?

— Дензър, ти какво направи? — попита Илкар.

— Просто разруших формата. Признавам, много припряно, но запасите ми от мана се изчерпваха напълно. Стори ми се по-безопасно, отколкото да прекъсна връзката си със заклинанието, така поне имаше някакво равновесие. Ако не бях побързал в разрушаването на формата, имаше опасност да се разрасне неудържимо, а не бих рискувал цялата му сила да се стовари обратно върху мен.

— Сигурен ли си, че нямаше други възможности да завършиш заклинанието?

— Не си изучавал текстове за Крадеца на зората, освен теорията за неговата мана, нали? — Не само Илкар завъртя глава, Стилиан повтори жеста му, — Когато се задълбочите в извършването му, виждате колко е различно от всички останали. В заклинанията, на които са ви обучавали, има сътворяване, катализатори при нужда, словесно отключване, насочване, продължителност и разгръщане. Това е. Щом освободите формата на заклинанието, тя остава устойчива, защото това е вградено в кодираната й същина. С Крадеца на зората не е така. Нямаше вписано друго условие, освен за пълната му мощ. И ограничаването на силата му, на което аз се бях научил, неизбежно направи маната неустойчива. Значи не можех да се откъсна от формата — щеше да се разпръсне. Ето какво изчерпваше моите запаси. Щом извършвах заклинанието така, единственият начин да го завърша беше грубото му обръщане чрез разрушаване на формата. Ако някой знае по-добро решение, да го каже.

— Празно умуване, Дензър, защото Крадеца на зората няма да бъде извършен повторно — спокойно отвърна Стилиан. — А никой от нас не познава заклинанието като теб. За жалост това означава, че не можем да се опрем на знания в търсене на изход от неприятностите.

— Връщаме се към първоначалния замисъл — отсече Илкар. — Да съберем от Школите текстовете за Септерн и пространствената магия… а това е почти едно и също. Имаме и последните дневници на Септерн, но е задължително отново да отидем в работилницата му.

— Не се налага — възрази Стилиан. — Когато доближим планините, ще осъществя мисловна връзка с Ксетеск, за да съобщят и на другите Школи да намерят всичко, което ни върши работа. Доколкото знам, повечето трудове на Септерн се съхраняват в Дордовер и Джулаца. Нека книжниците там преровят каквото имат, а ние ще се запознаем с подбраните текстове до Тривернското езеро.

— Май забравяш едно важно обстоятелство — поклати глава Илкар. — Там щъкат напред-назад петдесетина хиляди западняци. Няма да ни оставят на мира и при Тривернското езеро.

Стилиан се подсмихна.

— Колко е лесно тук да забравиш за тях…

— Няма как, сами ще отидем в Школите — добави елфът.

— Ако е по силите ни да се доберем до тях. — Дензър се намести на коравата земя. — Около Школите ще има цели армии. Знаете каква е крайната цел на западняците.

— Да, но сега нямат магия — напомни му Ериан.

— Това не им пречи да обсадят Школите — сопна се той. Не само ръкопашният бой води до победа…

Тя се намръщи на грубия му тон, но премълча.

— Не сте чули от какво се опасява Незнайния, нали? — изгледа ги питащо Илкар. — Ако искате, помолете го да сподели, но казано по-накратко, той не е уверен, че ще имаме дом, където да се завърнем.

Стилиан изпръхтя.

— Армия без магия, дори и огромна, няма да превземе никоя Школа.

— Не е нужно да нападат, ще уморят защитниците от глад — троснато му рече елфът. — Впрочем на нито една Школа не й стигат майсторите на нападателни заклинания, за да възпрат армия, която нехае за загубите си. Тъкмо от това се тревожи Незнайния. Все едно, нямаме голям избор. Ще съобщим в Джулаца и в Дордовер какво ни е необходимо. След това ние, Гарваните — той се вторачи многозначително в Стилиан, — ще отидем пак в работилницата на Септерн, а може би и в измерението на крилатата раса. Ще видим. Зависи какво ще намерим в библиотеките.