Джеймс Баркли - Мрак по пладне

А сега Дарик бе проникнал дълбоко в изконната територия на племената. Чак до Парве, където Върховните вещери уж бяха най-силни, а претърпяха поражение. Е, наистина можеше да бъде доволен, че ги няма. Влиянието им вдъхна решимост на племената, обедини ги, но вождовете бяха обречени да се подчиняват. С прастарите вещери си отиде и силата на шаманите. Отново се връщаха към положението си на гадатели, духовни наставници и знахари, племенните вождове пък заемаха подобаващото им място на владетели.

Но хора, способни да сгромолясат Върховните вещери, бяха заплаха, за която би си затворил очите само тъпак. Тесая се питаше дали отърваването от безмилостните господари не върви ръка за ръка с огромна опасност за живота и властта му.

И докато седеше на постелята си в часовете преди изгрева с голяма чаша вода подръка, за да успокоява натежалата си глава, неволно изпитваше уважение към Дарик, неговите конници и Гарваните. Този малък отряд от наемници, не чак толкова по-млади от него, които се опълчваха на смъртта с опит и доблест. Усмихна се. Ето такъв враг можеше да разбере, а значи и да победи… стига да се възползва умело от това предимство.

Знаеше къде са те сега — в Парве, на десет дни езда от прохода. И щяха да се натъкнат на огромни, ако не и непреодолими пречки при завръщането си на изток. Тесая пак се засмя и най-сетне му олекна на душата. Несъмнено беше по-добре да държи под око Дарик, но поне засега ги делеше голямо разстояние.

Повелителят на племената Палеон се пребори с желанието за сън, споходило го заедно със спокойствието. Скоро щеше да съмне, а имаше много работа. Искаше да завладее цяла Балея, значи се нуждаеше от сигурна връзка с останалите племена.

А без Върховните вещери шаманите бяха безполезни в предаването на вести. За кой ли път вождът се ухили — време беше да се върнат към старите изпитани начини.

Димните сигнали, разветите по хълмовете знамена и дресираните птици.

Тесая беше предвидлив човек. Колкото и да се мъчеха шаманите да го разубедят, той взе всичките си птици и настоя другите предводители да постъпят като него. И сега прозорливостта му даваше шанс за бърза и полезна връзка… но първо негови хора трябваше да отнесат птици на другите места, където бяха съсредоточени сили на западняците. А това не беше безопасно.

Но ако вярно се досещаше за ставащото, защитниците на Изтока бяха разбити навсякъде по дължината на хребета Чернотрън, тъмнеещ нависоко пред очите му, проснал се на север и на юг чак до моретата. Вождът открай време мразеше планините. Без тази злощастна пречка племената щяха да грабят на воля източната половина на континента още преди много поколения, а магията никога не би се появила.

Духовете не са били милостиви, когато са издигнали огромния хребет като вечно препятствие пред завоевателните стремежи на западняците. Тесая обърна гръб на черните върхове, защото чу стъпки зад себе си. Идваха неговите вестоносци, съпроводени от Арноан. Вождът не си позволи недоволна гримаса. Уважаваше шамана, но беше длъжен да го отстрани от вземането на решения. Завоюването на нови земи е дело на бойци, не на лечители.

— Владетелю… — склони глава шаманът.

Тесая му кимна небрежно и се вгледа в шестимата ездачи — здрави, жилави, умели конници сред народ, чийто обичай допускаше само знатни люде да яхнат кон.

— Трима отиват на север да се срещнат с владетеля Сенедай, трима — на юг при владетеля Таоми — без излишни приказки нареди вождът. — Ще си разпределите птиците по равно. На север трябва да стигнете до Джулаца. На юг — до Блекторн. Мога да ви дам само четири дни да намерите войските. Не се проваляйте. Бъдещите ни славни победи зависят и от вас.

— Повелителю, няма да се провалим — отвърна един от името на шестимата.

— Подгответе се. Ще напиша послания, които ще носите. Върнете се тук след половин час.

Те се устремиха към конюшните в източния край на градчето.

— Арноан, искам да си поговорим.

— Както желаеш, владетелю.

Тесая пропусна стария шаман да влезе пръв в странноприемницата. Настаниха се до същата маса.

— Съобщения ли ще пращаш?

— Да, но ми е по силите и сам да изложа мислите си на хартия.

Шаманът трепна като зашлевен.

— Тесая, по прастар обичай шаманите съветват бойните вождове, както подобава на старшинството им в племенните дела.

— Така е — съгласи се Тесая. — Но сега не се занимавам с обичайните дела на племената. Във война сме и вождовете ще имат пълна власт в решенията и предводителството. Те сами ще избират кой и кога да ги съветва.