Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Тази твоя идея ще спре ли блъскането с чукове в главата ми? — подхвърли немощно, макар и почти без да заваля думите.

— Уви, не — усмихна се Блекторн. — Но може би ни дава шанс да се върнем по-скоро в моя град.

— Добре ще ми дойде да се изтегна в меко легло — призна по-старият барон. — На тези години вече не ми понася да лежа на камъни.

Блекторн почеса гъстата си черна брада и се вгледа в Гресе с възхищение. Вече го смяташе за най-близкия си приятел. Сред членовете на Търговския съюз в Корина, който само разпалваше спречкванията между бароните, вместо да ги помирява, единствен Гресе бе видял каква опасност са западняците. И единствен той събра смелост да поведе войниците си в защита на Балея.

Сражаваше се редом с Блекторн, а знаеше твърде добре, че през това време алчни мръсници като барон Понтоа, който не виждаше по-далеч от носа си, плячкосват земите му. Отърва се на косъм, когато черният огън на шаманите уби коня му, животното се преметна и го запрати с главата напред в ръбест камък. Блекторн се зарече, че не само ще направи всичко по силите си да му опази живота, но и да му върне земите след време.

— Както се досещам, ще тръгнем към Гиернат — промърмори Гресе.

— Да. Малко сме, та да обсаждаме град Блекторн или да го превземем без подкрепления. В Гиернат ще обясним какво се случи досега и ще се върнем през залива с достатъчно войски да прекъснем пътищата, по които се снабдяват западняците. И когато дойдат още отряди, пеши и конни, ще влезем през портата на Блекторн — седмица след като сме били в Гиернат.

— Ако войските там се съгласят да ни подкрепят.

Блекторн го изгледа ехидно.

— Скъпи ми Гресе, аз не напразно подчиних и този град на волята си. Войските им ще правят каквото аз искам.

— Не бих казал, че съм изненадан, но Гиернат винаги се е обявявал за свободен град…

— О, свободен си е — увери го Блекторн, — нямам никаква власт в очертанията му.

— Но… — Почернелите устни на Гресе се разтегнаха в усмивка.

— Но пътищата понякога не са безопасни… — подхвърли Блекторн. — Не е нужно да изричам очевидното.

— Значи ще има пазарлъци.

— Разбира се. Както изтъкнах, не оглавявам градския съвет, но имам значително влияние сред търговците.

— Знаех си. — Уважението надделя над раздразнението у Гресе. — Търговският съюз все отказваше да те сгълчи за твоя натиск върху лорд Арлън. Сега всичко ми е ясно.

— Да, хазната ми е пълна, ако това се опитваш да намекнеш. Тоест беше пълна. Зависи колко добре са тършували западняците.

Приклекна до Гресе, който въртеше глава и се подсмихваше.

— Дали не съм единственият барон, останал почтен? Блекторн се ухили.

— Тези барони са изчезнал вид и не се опитвай да ме убедиш, че наистина принадлежиш към него. Мои хора са изпитвали на гърба си що за честност е твоята в прохода Таранспайк.

— Да, той също е опасно място — усмихна се до ушите Гресе.

— И не ми казвай, че не вземаш такса от минаващите през него на път за Корина.

— Таксите не важат за всички.

— О, слава на боговете. Значи не всички Плащат.

— Зависи от сключените съюзи и вида товар. — Старият барон го погледна неловко. — Не забравяй обаче, че аз поддържам прохода безопасен.

— Не се съмнявам, че Понтоа знае колко кожодерски са твоите такси, които уж не важат за всички.

— Да, средствата, с които си служи в преговорите, не му донесоха много изгодни условия. Но ако се измъкнем живи от тази бъркотия, предстоят му и по-тежки несгоди.

Пред скалния навес дойде войник.

— Господарю…

— Казвай.

Блекторн се изправи и изтупа дрехите си.

— Готови сме. Очакваме вашата заповед, за да потеглим.

— Чудесно! Гресе, можеш ли да яздиш?

— Седя на задника си, не на главата.

Войникът сподави смеха си, Блекторн поклати глава.

— Ще приема, че отговорът е „да“. — Обърна се към войника. — Знам, че довечера ще пуснеш лафа около лагерните огньове. Но преди това се отправяме към Гиернат. Искам напред да има съгледвачи, за да наблюдават западняците, върнали се към Блекторн. Ще поемем на югоизток. Тръгваме след час.

— Слушам, господарю.

По платото отекваха гласове, всички нагласяха раниците на гърбовете си и водеха конете към по-равните места, за да ги оседлаят. Малкото останали палатки бяха сгънати. Разпалиха наново огньовете, за да им е топло на умиращите в последния час. Отрядът нямаше да ги остави живи в ръцете на врага. Погребалните клади бяха стъкмени още вечерта.

Баронът се усмихваше доволен. Селяни, техни синове и редовни войници се приготвяха чевръсто, свързани от обща цел. През идните седмици щеше да се реши съдбата на цялото владение на Блекторн. Той се нуждаеше от тези хора. Ако успееха да предупредят Гиернат, да удържат своя бряг на залива и да си върнат града, на юг щяха да имат силен опорен пункт в собствените си земи, за да нанасят още удари по западняците.