Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Можем, да — горчиво се съгласи Дензър. — Само дето трябва да си отговорим и на по-трудни въпроси.

— Например как да затворим тази проклетия — вметна Ериан.

— И какво става източно от планините Чернотрън — добави Незнайния.

— Не са само тези двата…

— Не че те бъзикам — промърмори Хирад, — ама я да започнем от това как ти използва Крадеца на зората.

— Добре, да започнем — кимна Дензър.

— Ша-Каан ни рече, че си бил непохватен. Варваринът се ухили до ушите, щом бледото лице на Дензър поаленя от обидата.

— Е, да, тъкмо онзи дебел гущер може да отсъди! — зафуча тъмният маг и се дръпна, когато Ериан опита да го хване за ръката. — За негово сведение, тъкмо с извършването на Крадеца на зората спасих скъпоценното измерение, дето му поддържало крехкото съзнанийце, от най-голямата заплаха в досегашната ни история. Цял живот се подготвях за този момент. Непохватен, как пък не… Ама че гадина!

— Няма нужда да убеждаваш и нас — завъртя глава варваринът. — Ние знаем какво успя да направиш. Но Ша-Каан гледа другояче на нещата. Не го засяга много кой ще властва в Балея, стига измерението да се съхрани и да има достатъчно Драконани, които да служат на неговото Люпило.

— Как тъй си въобразява, че ще седим бездейно, вместо да се спасим?! — възмути се Дензър.

— Опитах и този довод — обясни Хирад. — Хич не се трогна. Просто ни обвини, че не сме разбрали могъществото на заклинанието.

— Много жалко, като не му понася.

— Жалко за Каан, да, но и за нас — вметна Троун.

— Добре де… — каза Уил в неловкото мълчание. — И какво ще правим сега?

Ша-Каан изскочи от портала насред същинска буря от размахани криле, избълвани огнени струи и щракащи челюсти, а слухът му бе връхлетян от стотина крясъка на възторг и болка, от гръмовни заповеди, смесващи се с фучене на криле и свистене на опашки. Битката се бе разпростряла, докъдето стигаше погледът му във всяка посока, небето се бе запълнило с люспи, нокти и разперени криле, които май стигаха да засенчат Парве от край до край. Не би могъл да преброи въвлечените в сражението дракони, нито да различи колко Люпила участват. Знаеше само, че освен малцината защитници на техните земи, сгради и подчинени хора, всички от Каан се бяха струпали тук да се борят за общото си оцеляване. Значи около разкъсването имаше поне четиристотин дракона Каан, но противниците ги превъзхождаха.

Ша-Каан изрева, за да насърчи своето Люпило, изръмжаните и извиканите отговори разцепиха въздуха отвсякъде и изпълниха съзнанието му с чувството за огромна сила. Той се устреми право нагоре, за да огледа какво става в небето наоколо и под него, а цял рояк стражи се подредиха да му пазят гърба.

В пространството около разкъсването кипеше битка. Над петдесет дракона Каан се стрелкаха пред прохода, за да го бранят, и не допускаха дори нищожен шанс някой враг да се промъкне. Имаше обаче чести опити за проникване и към натрапниците се хвърляха атакуващи групи от осем-девет Каан, готови да ги отблъснат.

Не за пръв път в своя дълъг и ползотворен живот Ша-Каан имаше причина да се радва, че драконите са задружни единствено в собственото си Люпило. Заедно можеха да премахнат от пътя си защитниците на разкъсването за броени дни, но не бяха способни да се спогодят и търпят взаимно дори през толкова кратък период. Виждаше само разпокъсани рояци от нападатели, на които не стигаха нито сила, нито хитрост да пробият през отбраната на добре подготвените Каан. За никого в техния свят не беше тайна как това Люпило стана най-могъщо. Каан знаеха що е дисциплина.

Но честите настървени атаки щяха да ги отслабят. Надяваше се, че е втълпил на хората колко неотложна е тяхната задача, и се помоли на Небесата те да съумеят някак да затворят пробива. Иначе изтреблението на Каан беше неминуемо.

Но сега си имаше други грижи. Вляво под него трима от Наик бяха откъснали един Каан от неговия нападащ рояк. Ша-Каан можеше само да гледа безпомощно как младокът опитва всяка маневра за изплъзване, на която бе научен, но пламъците го обгръщат. И накрая от прегряването едното му крило се запали, щом мастната секреция, предпазваща от драконов огън, се изпари. Мускули и сухожилия се накъсаха, костите обгоряха.

С рев, събрал болка, предизвикателство и страх, младият Каан пропадна в небето. Здравото крило махаше напразно, без да задържи премятащото се тяло, опашката само се свиваше и изпъваше по рефлекс, а главата се мяташе в търсене на помощ, която нямаше откъде да дойде. Ша-Каан не проследи докрай рухването му към гибел, но знаеше какво да стори.