Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Кимна с благодарност на двамата кавалеристи и се изправи. Бавно обиколи трупа. Леко извитата шия беше дълга около осем стъпки и свършваше с далеч по-масивното туловище. Все пак звярът беше много по-тънък от Ша-Каан. Явно този вид се бе приспособявал, за да е по-бърз от останалите. Драконът обаче бе проявил своята неопитност. Сигурно е бил млад. Предните крака с една междинна става отзад завършваха с лапи и малки нокти, извити и остри. Ноктите също бяха от кост, а не от вроговена тъкан.

Точно над предните крака беше основата на крилете. И отдалеч личаха грамадните мускули, които тласкаха съществото във въздуха с такъв устрем. Той пак помоли за помощ. Десетина души с готовност разпънаха крилото, въпреки че движещите го мускули се бяха сгърчили.

Външната му дъга се проточваше на трийсетина стъпки и се състоеше от гъвкава кост, дебела колкото бедрото на Незнайния. Други дванадесет кости се разперваха като ветрило от сложна става и поддържаха дебела мазна мембрана.

— Дръжте го опънато.

Той извади кинжал и замахна. Одраска мембраната, появи се малко тъмна течност. Не кръв, а още от мазнината. Незнайния потопи показалец в нея и я разтри между пръстите си.

— Интересно… — Мембраната, макар и дебела само колкото негов пръст, не се поддаваше на рязане. — Благодаря — погледна той напъващите се мъже.

Щом пуснаха крилото, то рязко се прибра към тялото — защитен механизъм, запазващ се за малко и след смъртта. От силния повей се вдигна прахоляк, сякаш за да напомни с какви чудовища тепърва ще се разправят.

Незнайния премери на око, че туловището е пет пъти по-дълго от шията. Плъзна пръст по по-меките и бледи люспи на корема. Повторно извади кинжала, но отново не успя да го забие.

Намръщи се и погледна обгореното петно по хълбока, дълго двайсетина стъпки. Тук кожата беше почерняла и се издуваше на мехури, на пет-шест места личаха по-дълбоки рани и течеше гъста чернилка. Но дори тези рани не изглеждаха смъртоносни. Значи и огненият дъх на Ша-Каан не можеше да погуби отведнъж друг дракон.

— О, богове, що за жилави гадини са тези! — промърмори той, но продължи да търси слаби места.

— Какво прави той, по дяволите? — отпаднало попита Дензър.

Незнайния вече отиваше към доста тънката, дълга почти двадесет стъпки опашка, с която драконът бе направлявал полета си. Сега мушкаше с меча тук-там, на други места нанасяше могъщи удари и все клатеше глава.

— Май мъдрува как може да бъде убит дракон — подхвърли Илкар.

— Няма да му провърви — смънка Хирад.

— Тогава защо си прави труда? — промърмори Дензър, загуби интерес към гледката и пак полегна.

— Защото си е такъв — натърти Хирад. — Иска да познава и силата, и слабостта на врага, срещу когото застава. Колко пъти съм го чувал да казва, че е по-ценно да знаеш какво не можеш да направиш…

— Има смисъл — подкрепи го Троун.

— Много увлекателно — проточи Стилиан, — само че едва ли е нужно да го чакаме.

— Напротив — кратко възрази варваринът. — И той е от Гарваните.

Незнайния вече вървеше към тях. С бързо точно движение върна меча в ножницата, която бе откачил от гърба си. Пусна я начумерен в краката си, щом спря до огъня.

— Е? — подкани го Хирад.

— Ша-Каан е прав. Дори да си въобразим, че можем да доближим дракон, единствените меки тъкани са в устата му, а как си представяте да я отвори широко, за да си покаже гърлото услужливо? Единственият шанс е да му опърлим крилете, да ги изсушим. Те отделят някаква мазнина, а без нея може и да се разкъсат от горещината. Крилете обаче са твърде широки, толкова пламъци може да избълва само друг дракон.

— Ами очите? — сви рамене варваринът.

— Прекалено малка мишена. И недостъпна, ако главата се движи постоянно. Дори сам дракон в това измерение ще убива на воля когото и когато си поиска.

— Забравяш каква сила има в магията — надменно изрече Стилиан.

Незнайния не му обърна внимание.

— Кожата е невероятно здрава. Дори по корема и по крилете. Киселина може и да я разяде, вероятно не е устойчива и към някои огнени и ледени заклинания. Но остава все същата мъчнотия — как да го доближим. — Той издиша шумно през носа. — Няма защо да увъртаме. Нападне ли те такъв звяр на открито, мъртъв си.

— Този извод не ни върши работа — обади се Илкар.

— Значи отиването там ще е обикновено самоубийство — отрони Хирад.

— Както и оставането тук — добави Уил. Дензър вдигна ръка.

— Чакайте, чакайте! Какви ги дрънкате?

Тъмният маг се бе вторачил в Хирад, когото Илкар сръга с лакът.