Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Барас, бъди готов — напомни Керела. — Хейлера, сендуин, скортонере ан естолан.

В средата на диска възникна черна точка, която се разшири бързо. Избликна синьо сияние на мана в разширяващ се заедно с пролуката сноп. Дискът мигновено се преобрази в тънък обръч от мана на Джулаца, ограничаващ яростната синя светлина, която блъскаше във връхната точка на камерата и се разпръскваше по каменните стени. Въздухът се насити с шепот, заплахи, заповеди, подмамващи обещания, изпълнени със зло и притискащи маговете. Думите подяждаха смелостта им, съскането се просмукваше в костите, изправяше косъмчетата по кожата им, замайваше главите и пресушаваше гърлата. Порталът към измерението на демоните бе отворен.

— Барас, устойчиво ли е при теб? — попита Висшата магьосница.

Той кимна, неспособен да говори. Всеки негов мускул се изопна, мозъкът му сякаш се надигаше в черепа, но Барас вярваше, че може да поддържа портала безкрайно дълго. Силата, напираща да му отнеме контрола и да се развихри в Сърцето, не можеше да му попречи. Увереността му укрепна, мускулите му се отпуснаха и натискът в главата му стихна. Той се усмихна.

— Да, Керела, всичко е устойчиво. Повикай Господаря на Покрова.

— Така да бъде. Кордолан, Вилиф, отдръпнете се от колоната. Тази задача се пада само на мен.

Тя навря глава в колоната и синьото сияние на демоните обгърна лицето й. Барас видя колко грубо изпъкнаха чертите й, сякаш остана само череп. Старият елф не забравяше за портала. В този миг го крепеше не заради Джулаца, а заради Висшата магьосница.

А тя се вторачи във вихрушката от демони и заговори силно както в началото на заклинанието.

— Хейлера, дуис… Аз, Керела, висша магьосница в Съвета на Джулаца от Балея, призовавам теб — Велики Хейла, Господар на Покрова. Ела при мен, чуй нашето желание и назови своята цена.

Не последва нищо. Шепотът звучеше неизменен.

— Чуй ме — повтори Керела. — Хейла, чуй ме. Внезапно шепотът спря.

— Чувам те.

Топлият дружески глас нахлу в Сърцето. Членовете на Съвета трепнаха, но задържаха и колоната, и портала.

А след миг той беше пред тях. Сам. Рееше се над свещта и се въртеше бавно, скръстил крака и сплел пръстите на ръцете си в скута. Колоната изчезна, крепящите я магове се отърсиха от вцепенението и маната се върна в нормалния си поток край стените.

Само Керела не помръдваше, Господарят на Покрова можеше да я докосне.

— Добре си ни дошъл — изрече тя.

— Съмнявам се — отвърна той, сякаш искрено съжаляваше, че е повикан.

Барас се отмести по-назад, без да отклони вниманието си от портала между измеренията. Затварянето му би донесло страшна беда. Преди неизбежната смърт на Хейла в това чуждо за него измерение той можеше да разпилее душите им. Наоколо другите от Съвета, също върнали се до стените, не смееха да дишат. Но разстоянието не би ги спасило.

Барас недоумяваше как е възможно видът и държанието на реещия се насред Сърцето демон да не издават злината му, На височина Хейла сигурно достигаше не повече от четири стъпки, голото му тяло, подобно на човешко, беше тъмносиньо. По голата кожа на главата му туптяха венички, а по бузите, над горната устна и под долната челюст имаше грижливо поддържани брада и мустаци. Малките хлътнали очи чернееха и чак когато демонът се завъртя с лице към Барас и погледите им се срещнаха, елфът съзря цялото таящо се у него зло.

Хейла отново се обърна към Керела и замря. Веждите му се събраха като клин и лицето му се изкриви сърдито.

— Почивах си. Кажи ми какво искате от мен и ще обсъдим цената.

Барас се смръзна. Цената щеше да бъде душата на един от тях — поробена от Хейла, докато той желае това. Керела непоколебимо се взираше в демона.

— Нашата Школа е заплашена от нашественици. Врагът не бива да проникне през стените. Искаме Покров да обгради стените, за да защити всички, които са вътре, и да погуби всеки, осмелил се да го докосне. Покровът трябва да обхване и основния поток от мана в Школата, за да не го загубим.

— И докога ще се нуждаете от този Покров? — попита Хейла.

— До вдигането на обсадата. Няколко седмици. Не сме сигурни.

Той пак изви вежди.

— Нима? Виж ти… — Пак се завъртя и мрачните му очи оглеждаха маговете от Съвета. — Има си цена. Известно ви е как изчерпваме енергията си, за да поддържаме Покров. Нуждаем се от източник на възстановяване.

Студът се разпростираше по тялото на Барас. Човешки живот, сведен до подхранващ източник за творение на демони… Гнусно варварство. И единственият изход за Джулаца. Хейла спря пред него. Барас се пребори със себе си и не позволи промяна в портала.