Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Керела вдигна глава и срещна погледа на Барас. Целият ужас на извършеното от тях бе стаен в очите й.

Покровът на демоните се спусна.

Както винаги страхът отстъпи пред любопитството. Със завръщането на Ша-Каан в собственото му измерение сякаш се отдалечи и гибелната заплаха. Докато Гарваните бавно се връщаха към площада, около трупа на другия дракон се събираше тълпа.

— Я се отдръпнете малко! — подвикна Незнайния и изтича към туловището.

Хирад го гледаше как се провира между конниците на Дарик. Приятелят му и за миг не забравяше, че е воин и тактик. Неколцина Закрилници, стоящи с гръб към Незнайния, му направиха път, без да се обърнат. Но той не бе отишъл да зяпа и да клати глава пред невероятната гледка, а да потърси слабости, каквито и да било уязвими места, за да имат някакъв шанс.

Хирад обаче се съмняваше, че ще намери каквото иска, пък и се пресити от дракони за този ден. Дори за цял живот, ако трябваше да е откровен, само че никой не го питаше. Повлече се обратно към догарящия огън до тунела. Искаше да уталожи обтегнатите си нерви с нещо, а на дъното в котлето поне още имаше кафе.

Илкар го придружи мълчаливо и Хирад долови как елфът се напрегна, когато доближиха тунела. В сянката до полегналия Дензър и Ериан още стоеше Стилиан.

— Тоя мръсник не може ли да отиде другаде? — процеди магът от Джулаца. — Гнус ме е от него.

— Не вярвам да продължи да се размотава тук, като чуе каквото имаме да му кажем.

Илкар изсумтя.

— Как ми се иска да препусне право към Ксетеск. Уви, нашият път също е натам.

Хирад помълча.

— Слушай, представях си, че сега ще участваме във войната срещу западняците — изтърси, когато спряха до огъня. — Щеше ми се всичко отново да е просто и ясно. Но това…

— Знам какво ти е — отвърна Илкар. — Ти седни, аз ще погледна колко е останало в котлето.

Дензър се бе надигнал и Ериан го подпираше, а по бледото му лице бяха изписани и нетърпение да научи вестите, и безпокойство.

— Най-добре елате насам да чуете какво става — подкани ги Хирад. — Отнася се и за теб, Стилиан. Хич не сме цъфнали.

— Би ли ни обяснил думите си? — промълви Стилиан, щом излезе на слънце и разсеяно оправи яката на ризата си.

— Да почакаме, докато се съберем всички, бива ли? — настоя Илкар и подаде на Хирад чаша кафе, после седна до него. Троун и Уил идваха откъм трупа на дракона, но Незнайния още го разглеждаше. — Ще ми се да ви обясним всичко точно както си е.

Никой не бе посмял дори да пипне изстиващото туловище, докато Незнайния не приклекна до главата, за да надигне единия тежък клепач. Макар звярът да беше от друго измерение, опитният боец познаваше веднага по очите на животните дали са мъртви.

Пусна клепача върху помътнялото око, чиято зеница се бе подбелила нагоре, и се подпря на пети, докато оглеждаше проснатия на хълбок дракон. Отблизо се виждаше, че ръждивият цвят всъщност е съчетание от два различни оттенъка на люспите — тъмночервено и мътнокафяво. Взря се в главата, клиновидна и дълга три стъпки — от ноздрите, разположени над челюстите, до началото на шията. Под дебелите кожни гънки, заместващи устните, се виждаше остър зъб. Парче от друг зъб бе паднало малко встрани. Незнайния го взе, повъртя го между пръстите си и прибра находката в джоба на куртката си.

Костният клин продължаваше и над явно уязвимата най-тънка част от шията, но не я предпазваше достатъчно, отсъди Незнайния, като видя многобройните рани от зъбите на Ша-Каан.

Пак се наведе напред и напрегна докрай огромните мускули на ръцете си, за да разтвори челюстите. Едва ги раздели, не можеше да надникне з устата. Озърна се и срещна погледите на двама от трийсетината кавалеристи и Закрилници, които докосваха и подритваха трупа.

— Ще ми помогнете ли?

Те едва не се спънаха от желание да изпълнят молбата на един от Гарваните, и то самия Незнаен воин. Тримата заедно нагласиха главата настрани, хората на Дарик хванаха здраво горната челюст, Незнайния дръпна с все сила долната и се задави от вонята.

Не откри нищо чудато в зъбите. Четири големи резци — два отгоре, два отдолу — по които се познаваше хищникът, и редици от по-малки с формата на конус. По-назад от двете страни имаше и здрави кътници за дъвчене. Но Незнайния беше по-любопитен какво има на небцето.

Преброи половин дузина кожени клапи, закриващи отвори. Дръпна една и усети съпротивата на свиващия мускул. Прозрачна капка падна на дланта му и се изпари бързо. Стигаше му и това, за да знае как драконът бълва пламъци.