Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Довери ми се.

Гресе сви рамене, а капитанът промени дадените заповеди.

Хирад изповръща всичко от стомаха си още преди Ша-Каан да набере височина за полета към разкъсването. С този устрем щяха да се доберат дотам за не повече от час.

Бученето на насрещния въздушен поток прогонваше всяка мисъл от главата на варварина и мина доста време, докато престане да примижва. Земята беше немислимо далечна под него. Само нарастващото отпред разкъсване му позволяваше да се ориентира за посоката. Наоколо се трупаха облаци и Хирад знаеше, че Ша-Каан се безпокои най-силно от това.

— Успокой се, Хирад. Няма да допусна да паднеш.

— Голяма утеха, няма що — промърмори варваринът. Драконът се развесели, но само за миг.

— Враговете ни ще се крият в облаците. Трябва да внимаваме.

Илкар се озърна, лицето му пламтеше от вълнение. Но той можеше да се спусне със Сенчести криле, ако падне…

— Как си? — извика елфът.

Хирад само завъртя глава и се вкопчи още по-здраво в допълнителното въже, което вестарите бяха увили около шията на Ша-Каан.

— Всичко е наред — увери го Илкар.

— Хич не ми се вярва.

Рискува да погледне назад към другите два дракона, които не изоставаха. Дензър му помаха с ръка, но Незнайния дори не го видя, сгушил глава в раменете си и също впил пръсти във въжето.

Пак се загледа напред към реещите се около разкъсването дракони. Дочуваше слаб рев — по три дракона Каан се отделяха от защитната мрежа и се подреждаха наново. Прималя му от онова, което ги бе подтикнало към промяната. Небето бе осеяно със стотици черни точки, в които бързо различи дракони от вражески Люпила. Ша-Каан изръмжа и размаха криле по-упорито, цялото тяло на Хирад се разтресе чак до костния мозък.

— Дръж се, Хирад Хладнокръвния. Започва се.

Краката на варварина се схващаха от усилието да обвиват дебелата шия на дракона, ръцете му измръзваха въпреки ръкавиците. Надяваше се, че ще успее да откопчи някак пръстите си от въжето, за да придържа Илкар.

Нямаше я привичната им способност да се бият като едно цяло. Мислите пак обикаляха умовете им светкавично, но нещо пречеше да подтикват към мигновени движения. И това струваше живота на мнозина от тях.

Половин час след изгрева Аеб знаеше, че в сражението са паднали двойно повече Закрилници, отколкото през целия предишен ден. И той имаше дълбока рана на едната ръка, можеше само да отбива с брадвата и по неволя въртеше меча с удвоени усилия, за да се опази.

Западняците веднага надушиха слабостта им. Напираха отвсякъде и в защитния пръстен около развалините се появиха първите пролуки — онези, които пристъпяха напред да заемат местата на мъртвите, бяха ранени и морни.

Всички бяха принудени да осъзнаят истината — без Повереник им липсваше свързващата сила, не успяваха да съхранят настървението, което им придаваше страховитата мощ. Дори сега в битката умираха по петима западняци за всеки повален Закрилник, но ако продължаваше така, щяха да превземат къщата на Септерн до средата на следобеда.

Когато първият магически огън избухна в бивака на западняците, Аеб бе започнал да се примирява с чуждата му представа за поражение.

Маговете на Дарик безмилостно нападнаха резервите на Сенедай. По същото време и полковете на Айзак нанесоха първия си удар. Войниците на източна Балея притичваха между подпалени каруци, палатки и огради, а западняците още се пулеха недоумяващо, докато магията и стоманата ги изтребваха. Огнени кълба прелитаха над Дарик, вместо вода от сивеещото небе се сипеше Горещ дъжд, Смъртна градушка се забиваше с тежък пукот във вражеските редици и режеше плътта до кост.

Стотните се престроиха, за да обхванат по-голяма част от обръча около развалините. Войниците вече се сблъскваха с припряно нареждащите се племенни бойци. И отсреща грохотът не спираше, маговете на Айзак опустошаваха с огън другата половина от западняшките позиции.

— Хайде, разкъсайте редиците им! — извика с все сила Дарик.

От двете му страни войниците нападаха по-яростно от всякога. Въздухът червенееше от пръските кръв, димът лютеше в ноздрите, смесен с миризми на обгорял брезент, дърво и плът. Стоновете на ранените, свирепият рев и воплите на сражаващите се кънтяха в ушите на Дарик.

Понесен от въодушевлението, той спря пред гърдите си умел удар с брадва, изблъска с лявата си ръка западняка и го промуши точно в сърцето. Изрита трупа встрани и се хвърли към враговете, струпали се около Закрилниците.