Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Не те разбирам — призна драконът.

— Все тая — махна с ръка Хирад.

Илкар се озърна с кисела усмивка и поклати глава.

— Ти си просто невероятен…

— Не, Илкар, уплашен съм, ама много…

Стиснал с крака шията на Ша-Каан, Хирад истински усети могъществото му. Шията потръпваше при вдишването и издишването на великанските дробове, мускули се свиваха и отпускаха под люспите. Туловището се издигаше така, че закриваше всичко зад варварина. Ша-Каан беше летяща планина, а Хирад — вързана за него мравка.

— И кой предложи тая лудост? — сгълча се сам. Погледна Незнайния, който седеше блед и безмълвен върху своя дракон. — Ей, Незнаен!

— Каквото и да измислиш, няма да ми олекне — изръмжа огромният му приятел.

— Очаквам с нетърпение да ти стисна ръката в Балея — подхвърли варваринът.

— Имаше една приказка… — За миг лицето на Незнайния трепна в усмивка. — „Ще се видим от другата страна.“ — Хирад Хладнокръвния.

— Да, Велики Каан.

— Готови ли са Гарваните? Хирад си пое дъх.

— Да. Готови сме.

— Тогава нека ви покажа небесата.

Оглушителният лаещ рев на Ша-Каан прогони тишината. От високите пътеки вестарите отвърнаха с викове преди да тръгнат по равнината. Разнесоха се и отгласи от дракони, цели рояци великански същества отскачаха наведнъж във въздуха. Ша-Каан се изправи разтърсващо и стомахът на Хирад се сви. Крилете се разпериха с шум като вълна, заляла каменист бряг. Хирад стисна рамото на Илкар и в този миг Ша-Каан излетя с мощен замах на крилете.

Блекторн и Гресе стояха до огъня на преден стражеви пост, а небето изсветляваше от изток. Под облаците оставаше сумрачно, но вече различаваха силуети на ходещи напред-назад западняци. Ранените отдавна бяха скрити далеч между канарите на северозапад, част от кавалеристите оседлаваха конете, други трескаво вдигаха шум в бивака, за да залъжат врага, че тук има много повече хора.

— Блекторн, не се ли чувстваш изтикан настрана днес? — попита Гресе между две глътки горещо кафе.

— Вършил съм и по-интересни неща — призна другият барон, — но той е прав. Твърде стар съм да тичам цяла нощ.

— Какво ли ще направят сега?

— Западняците ли?

— Да. Ще продължат да ни се пречкат или направо ще нападнат?

Блекторн се почеса по грижливо подрязаната брада.

— Днес няма да стигнат за битката при къщата на Септерн. На тяхно място щях да се отърва от враговете и да тръгна след останалите натам.

— Значи оседлахме конете навреме. Блекторн кимна.

— Не ми се вярва обаче да ни гонят упорито.

Западняците се бяха наредили от първите зъбери до гората. Тези, които се виждаха, не наброяваха повече от триста, но Блекторн знаеше, че основните им сили не са далеч. Предполагаше, че Дарик е успял да се промъкне. Западняците не вдигнаха тревога през нощта, не се върнаха оцелели от разбита армия, за да съобщят за провала.

Развидели се съвсем и той разбра, че не могат да поддържат измамата още дълго. Олекна му, че всички коне са оседлани. По неволя изоставяха ковачницата, оръжейния обоз и много палатки, но тази загуба не го засягаше. Само войниците и маговете на Балея бяха незаменими.

— Готови ли сме да бягаме? — О, да — потвърди Гресе, остави чашата на земята и изу единия си ботуш, за да изтръска от него въображаемо камъче.

— Да сме наясно — като нищо ще те оставя да си умреш тук — промърмори Блекторн.

По-възрастният барон се подхилваше.

— Всички други в тази война преживяват страхове и опасности, несравними с нищо друго. Не искам да се почувстваш лишен от нищо.

Стоящият до тях кавалерист изсумтя.

— Да, капитане, разбирам — обърна се към него Блекторн.

Мъжът, покрит с шлем, дебело наметало и кожена броня отдолу, се поклони сдържано.

— Ваши превъзходителства, време е.

Той посочи пътя, където се трупаха западняци и си подвикваха питащо и сърдито, макар че думите не се разбираха добре.

— Гресе, обуй го този ботуш.

— Оплетоха се кончовите, приятелю.

— Само че ботушите ти нямат кончови. Тази игра доближава края си.

Гресе погледна за миг към западняците, обу се мигновено и заряза чашата на земята.

Враговете настъпваха към бивака.

— Ескадрон! — повиши глас капитанът. — Готови за отстъпление.

— Имам идея — сподели Блекторн, докато се отдръпваха полека от бивака, а западняците ги следваха предпазливо. — Нека поддържаме разстоянието до тях и се пазим с въздушни щитове. Искам да си поприказвам с командира им.

— Но защо, боговете да са ни на помощ? — изненада се Гресе.