Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Няма да е лесно! — изкрещя Илкар, загубил формата от мана.

— Пак ще опитаме — успокои го Хирад, притиснал чело в тила му, за да се чуват по-лесно.

Трите дракона пак се събраха, устремени към разкъсването. При доближаването трябваше да кръжат до повърхността му, докато заклинанието бъде извършено.

Ужасът на Хирад избледня, изместиха го втрещено любопитство и някак разсеяно смайване от ситуацията. Ша-Каан бе пресметнал, че около седемстотин дракона се сражават във висините. Срещу по-малобройните, но дисциплинирани Каан налитаха поотделно Люпилата Наик, Гост и Стара.

Ша-Каан се промуши през облак и отново видяха разкъсването. Илкар се скова за миг и мускулите му пак омекнаха. Хирад го придържаше и се молеше да успеят.

По-близо до разкъсването шумотевицата беше стъписваща. Въпреки свистенето на въздуха Хирад чуваше смразяващо ясно рев и ръмжене, плющене на криле, бучене на огнени струи, щракане на челюсти и разкъсване на плът.

Когато дракони се сблъскваха, тътенът се разнасяше надалеч. Въпреки немислимото ускорение повечето се разминаваха ловко и завиваха с невероятна пъргавина. Колкото и чудовищни да бяха размерите им, движеха се с изяществото на танцьори.

Изпревариха ги шест дракона Каан, събрани като юмрук. Погледът на Хирад се прикова в тях, докато връхлитаха отгоре четири дракона Гост, опитващи се да навлязат в разкъсването. От десет грамадански усти изригна огън, драконите се пръснаха, за да избягнат пламъците. Един-единствен Гост нямаше късмет, крилете му светнаха за миг, люспите по главата му почерняха и той се запремята надолу със скимтене.

Роякът на Каан подгони други двама Гост. Четвъртият враг обаче им се изплъзна и на Хирад му призля — полетя право към него.

Ша-Каан невъзмутимо го успокои, но едрият зелен дракон размахваше криле и разтваряше челюсти, вторачен в набелязаната жертва.

Миг по-късно изчезна, блъснат от два по-дребни дракона Каан, единият захапал шията му зад главата, другият раздрал хълбока му с нокти. Въздухът пак се разлюля от сблъсъка.

Ша-Каан летеше към разкъсването, Илкар не забелязваше нищо наоколо, Хирад трепереше.

Тесая хвана армията на Изтока в капан. Войниците на Дарик се бяха врязали в тила на зле организираните отряди на Сенедай и избиха мнозина. Но в яростния си стремеж да разкъсат редиците, нападащи къщата на Септерн, те също нехаеха какво има зад тях.

Владетелят на племената Палеон ги изчака да нападнат, за да е сигурен в позициите им. И тогава нанесе удара, като изпрати силни отряди да ги приклещят по фланговете, а той поведе пробива в средата.

Знаеше, че вляво от него генерал Дарик настъпва успешно. Тесая уважаваше храбрия враг — само той би могъл да измине такъв път през нощта начело на войниците си, но това нямаше да го спаси от гибел. Вождът бързаше да смаже другата част от армията на Дарик преди отрядите на Сенедай да бъдат разгромени.

Втурна се с първата редица бойци, помитаха в движение слабия ариергард на врага. С първия замах Тесая почти обезглави изпречилия му се войник, с втория натроши ребрата на следващия, с третия сцепи крак до костта.

Всички магове бяха далеч напред, не се боеше, че ще го посрещнат със заклинания. Не би позволил нищо да го възпре. Гмурна се под меча на мъжа срещу него и стовари отстрани брадвата по главата му. Изрева тържествуващо на бойците си да не отслабват натиска.

Ша-Каан пак свърна рязко, за да избегне голям рояк от Наик.

— Не можем да продължаваме така! — кресна Илкар. — Изчерпваме запасите си от мана. Ша-Каан трябва да лети към разкъсването, за да ни даде време.

— Прави каквото може — отвърна Хирад прегракнал. За трети път хвана елфа и не му остана друго, освен да се моли.

Ша-Каан фучеше през плътните облаци, но пред разкъсването цяла дузина Каан се откъснаха пред останалите с тревожни викове. Към тях се бяха устремили петнадесет ръждивокафяви дракона от Наик. Хирад предусети истинска опасност.

Нападателите хитро се разделиха на три рояка по пет — нагоре, надолу и направо. Каан не можеха да разкъсат групата си, за да пресрещнат всички. Избраха да спрат два рояка, третият продължи безпрепятствено. Рев разцепи въздуха, сгорещен от пламъците, размахваха се криле, блестяха нокти, блъскаха се тежки тела. Падна Наик с разкъсано крило, последва го Каан с огромна рана на корема.

А третият рояк на Наик се промъкна. Отначало Хирад се надяваше, че няма да нападнат Ша, Хин и Нос. Те обаче завиха встрани от разкъсването, за да се изпречат на трите дракона и безпомощните им ездачи.