Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Единствената реакция на Ша-Каан беше да напрегне мускулите на крилете си докрай.

— Сега или никога. Маговете няма да издържат. Достигнеха ли края на разкъсването, кръжащите там Каан щяха да възпрат враговете. Хирад обаче виждаше, че няма никаква надежда да изпреварят петте дракона Наик. Чуваше победното им джафкащо ръмжене, гледаше как се разделят в дъга, за да не оставят никакво място за маневриране на жертвите си. Знаеше, че след секунди ще блъвнат огън. Ша-Каан бе допуснал фатална грешка. Никой нямаше да им помогне.

Вляво от Хирад облаците се разкъсаха, от тях изскочиха три дузини дракони. Хирад посърна. Тези бяха от Люпилото Верет. Затвори очи в очакване на края. Нямаше да усети пламъците за повече от миг, но не искаше да гледа.

Всички Верет префучаха край трите дракона Каан право към слисаните Наик и ги обгърнаха в огън. Бързи и дребни, те се мятаха край враговете с недостъпна дори за въображението повратливост. Никой Наик нямаше да се спаси, отвсякъде го нападаха по неколцина Верет.

Ша-Каан ликуваше, размаха криле още по-напористо и заедно с Нос и Хин преодоля разстоянието до прохода. Защитниците се отстраниха, когато малкият рояк закръжи, а Илкар изрече слова, които Хирад не разбра, протегна ръце с дланите нагоре към разкъсването и с вопъл, разтърсил тялото му, насочи заклинанието. Три видими потока мана се вкопчиха в краищата на разкъсването и подобно на опънати въжета започнаха да ги събират, насочвани от тримата магове.

Ша-Каан ревеше, пригласяха му Нос и Хин. И драконите около тях тържествуваха.

— Е, Хирад, готов ли си? — изкрещя Илкар.

— За какво този път?

— За полет, който няма да се повтори!

Драконите и ездачите им се гмурнаха в разкъсването. Хирад изохка, когато бяха засмукани навътре. А зад тях безплътните въжета се мятаха из прохода, странен гръм набираше мощ и изведнъж Илкар освободи своя край на усуканата мана. Той се метна нагоре и се заби в прохода, пъстри светлинки запращяха по обсипаните със сиво кафяви стени и отваряха огромни процепи към черна пустота.

Навсякъде кафявият тунел се разпадаше, отзад краищата му се събираха и сливаха, тласъците запращаха драконите все по-нататък. Ша-Каан се клатушкаше като птица, подхваната от ураган.

Накрая се задържа устойчиво в потока и пак размаха криле. Хирад се озърна. Черната пустота ги застигаше.

— Ша-Каан, побързай!

Светлината гаснеше и след секунди щяха да изчезнат в нищото между измеренията.

Миг по-късно нахлуха в небето на Балея, Ша-Каан кривна встрани от разкъсването и се отдалечи устремно от огромното петно във въздуха. Хирад размаха юмрук и изкрещя.

Гарваните се завърнаха.

Хирад се взря в Парве. Центърът на свиващото се разкъсване се проточи мигновено надолу и удари по земята с необузданата стихия на пространството между измеренията. Непроницаемият мрак се развихри сред зданията и заля площадите, после изчезна пак недоловимо за окото с грохот, от който ушите им щяха да заглъхват дни наред.

Парве бе пометен. Нямаше камък върху камък да напомня, че е съществувал, остана огромно петно от нацепени скали, обсипани с прах.

— О, богове… — прошепна варваринът.

— Справедливо възмездие — обади се Илкар.

— Не и за наблюдателите на сянката — промърмори Хирад.

Елфът се смълча и впери поглед напред над шията на Ша-Каан, който полетя към хребета Чернотрън.

— Отиваме към къщата на Септерн — отговори драконът на безмълвния въпрос на Хирад. — Вашите хора се сражават там. Враговете ви не бива да опустошат мястото, то е скъпоценно за Каан.

Дарик съсече западняк през гърдите и продължи напред с авангарда от войници и магове. Заклинанията се разредиха, но още размятаха беззащитните пред магията врагове. Дарик вече виждаше защитниците на развалините.

Тежък трус го повали на колене, последва още един. Повечето войници наоколо се проснаха. Закрилниците се изправиха най-чевръсто, но западняците около тях започнаха да се отдръпват, щом станаха.

Останките от стените на голямата къща падаха.

Трети трус разлюля земята, зидовете се нагънаха и пропаднаха в зейнала цепнатина, където мрак се редуваше с кратки проблясъци. Към небето изхвърча стълб от прахоляк, след миг се стрелна колона от тъма, която го погълна и потъна обратно, а процепът се затвори с чегъртане.

Къщата я нямаше.

Западняците се развикаха радостно, подхвърляха брадвите си, прегръщаха се и подхващаха победни песни.