Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Всички знаете защо сме тук. Благодаря ви за доверието и храбростта, откакто събрахме тази армия на брега на Гиернатския залив. Тръгнахме да освобождаваме и да отмъщаваме. Сега ще браним. Помислете колко сме закъсали. Гиернат отблъсна врага, но малкото войници там няма да го опазят от второ нашествие. Няма ги градовете Блекторн и Джулаца. Другите Школи са под страшна заплаха, а вражеска армия е готова да настъпи към Корина. Ако не й попречим. В Корина почти няма редовна войска. Няма и крепостни стени. Бароните, освен Блекторн и Гресе, се спотайват в замъците си и искат да защитят само своите владения. Затова сме разпокъсани. Кой остава? Вие — последната надежда на Балея за победа и спасение. Ако вярвате в своята земя и в своя народ, ще победим. Западняците са повече, но ние сме по-сърцати. Бъдещето на Балея няма да се реши на подстъпите към Корина, нито пред стените на Ксетеск. Ние го определяме днес, до древната къща на Септерн. Знам, че всеки от вас ще допринесе за победата. Вярвам във вас. Вие вярвате ли?

Оглушителният рев го изпълни с възторг. „Силни думи — рече си, — но правдата ще възтържествува чрез острието на меча и майсторска магия.“

— Сол?

Незнайния трепна, щом чу името си на Закрилник. Сил, Айл и Риа стояха около прясно натрупаната купчинка пръст над гроба, където заровиха овъгления труп на Стилиан. Нямаше да бъде положен с пищна церемония в криптата на Ксетеск. Сам си отреди примитивен гроб под скален навес в чужд за него свят.

Незнайния тръгна към тримата Закрилници, понесъл намотани дълги въжета, които взе от вестарите.

— Какво има, Сил?

— Решихме да не се връщаме в Балея. Оставаме тук, при Каан.

— Питах се какво ще изберете — кимна той. — Значи още имате връзка с душите си? Ами маските?

— На теб се падна да я свалиш пръв. Демоните не могат да ни достигнат тук, за да ни измъчват — отвърна Сил. — В това измерение са безсилни. Тук сме свободни.

Без колебание и тримата разкопчаха ремъците на маските си и ги свалиха, впили пръсти в тях.

Риа, Айл и Сил бяха млади мъже на не повече от двадесет и пет години. По белите им лица с тъмни кръгове само около очите и устните червенееха пришки и зарастващи рани. Макар че лечителите в Ксетеск се грижеха за лицата на Закрилниците, кожата под маските никога не заздравяваше напълно. Тук щяха да си върнат човешкия облик.

Нямаха нужда от думи, за да изразят чувствата си. Очите им казваха достатъчно. Незнайния ги прегърна поред. Съзря в погледа на Сил надеждата за всеки друг Закрилник.

— Някой ден всички ще бъдем свободни и вие ще се завърнете в нашия свят без маски. Но няма да забравим, че бяхме събратя. Повярвайте ми.

Сил кимна.

— Време е да тръгваш. Ние ще браним долината от нападение по земята заедно с вестарите.

— Желая ви късмет.

— И ние желаем същото на Гарваните.

Незнайния затича към останалите, които чакаха до драконите. Илкар и Хирад щяха да седят в основата на шията на Ша-Каан. Варваринът щеше да придържа елфа, когато съсредоточи цялата си воля в заклинанието. Незнайния и Дензър щяха да яхнат Нос-Каан, а Ериан и Троун — Хин-Каан.

— Готов ли си? — попита Хирад.

— Да… — Незнайния се озърна към мъжете, избрали свободата. — Още много работа имаме в Балея. Да не се помайваме.

Току-що бяха завършили разгорещените спорове как да се прикрепят най-добре към драконите. Намесиха се Ша-Каан и Джата. Избраха прост начин — всеки от Гарваните щеше да върже края на въжето около кръста си, за да са свободни ръцете и краката му, после въжето щеше да бъде омотано около шията на дракона. Поне знаеха, че няма да паднат.

— Трудничко ще ни бъде да си приказваме — напомни Хирад. — Ша-Каан ще води рояка, другите ще се опитат да не се отдалечават от него. Колкото дракони могат да отделят от защитата на разкъсването, ще пазят нас. Дензър, най-добре е ти да започнеш заклинанието. Троун, Незнаен, не пускайте вашите магове да увиснат надолу с главите.

— Ами ако се разпръснем по принуда? — попита Ериан.

— Ще знам от Илкар, че трябва да започнете отначало, а Ша-Каан ще научи от мен. Няма как, може да се случи, ако ни нападнат. Какво друго да ви кажа… Не смейте да падате!

След тупане по гърбовете, стискане на ръцете и проточилата се целувка на Ериан и Дензър насядаха по шиите на драконите и вестарите се заеха да стегнат въжетата. Хирад долови, че драконите се дразнят.

— Това е твърде неудобно — избуча Ша-Каан.

— Ами да, и не само за теб. — Хирад се настани зад Илкар и усети грапавите люспи дори през дебелия кожен панталон. Все едно бе яхнал бик гигант. — След такава езда не се надявам на потомство… — промърмори варваринът.