Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Варваринът пъргаво застана до главата на Ша-Каан и се вторачи в Стилиан, който свиваше вежди несговорчиво.

— Велики Каан, както виждам, тук има някакво недоразумение — започна Хирад и почувства гнева му като нажежен повей в главата си.

— Да се надяваме — отвърна драконът заплашително, но Стилиан не обръщаше внимание.

— Няма недоразумение — подсмихна се той.

— Стилиан, предупреждавам те да се усмириш. Сега не е времето за такива приказки — троснато каза Хирад и ръката му пак опипа дръжката на меча.

— Хм… — Стилиан вдигна показалец, може би за да подчертае колко важни са следващите му думи. — Разбирам, че не бива да пилеем време, затова нека се изразя съвсем ясно. — Срещна погледа на Ша-Каан и изрече тежко: — Мога да не се съмнявам в твоята чест, нали?

— Аз съм от драконите Каан.

— На това разчитам. Ето какво ще направим. Вие, драконите Каан, ще се задължите да ми помогнете да си върна властта над моята Школа. Ще ми помогнете и да постигна добри условия в преговорите със западняците и другите Школи. Ако откажете, опасявам се, че не бих участвал в извършването на заклинанието. Без мен то няма да бъде извършено.

— Ако не участваш, ще умреш.

— Всички вие също. Така че настоятелно те съветвам да приемеш моето предложение. Иначе се отказвам.

Хирад откриваше в бягащия поглед на Стилиан безумие, каквото не бе забелязвал досега. Този човек вярваше, че ще получи каквото желае. Надяваше се да изтръгне съгласието на огромния дракон с нескопосаното си изнудване.

Варваринът не би намерил думи за това, което почувства. Стъписаното мълчание на Гарваните му подсказа, че преживяват същото. Погнуса и отвращение бяха твърде слаби думи.

Ша-Каан обаче не се задоволи да вложи безмерно презрение само в погледа си.

— Нищожно човече, готов си да пожертваш живота на всеки в Балея и цялото ми Люпило, ако не ти обещая да помагаме в задоволяването на твоето властолюбив?

— Предпочитам да го наречем справедливо обезщетение за личната жертва, която правя, за да спася цяла Балея от неминуема гибел.

— Но ние не искаме нищо в замяна — рече Хирад, макар че гърлото му се сви. — Правим го просто защото трябва.

Стилиан го изгледа присмехулно.

— Явно не си обмислил положението достатъчно задълбочено за разлика от мен.

— Стилиан, не се чуваш какво говориш — обади се Дензър. — Не можеш да ни зарежеш ей така, сам знаеш.

— Нима? Аз вече загубих всичко — отвърна Стилиан, без да се озърне. — Не ме предизвиквайте.

— Ще обречеш всички ни… — наежи се Хирад.

— Убеди своя дракон да не проверява колко съм неотстъпчив.

Варваринът жадуваше да изтрие самодоволната усмивчица от лицето му, но помнеше, че този маг може да го изпепели преди да е извадил меча от ножницата. Ша-Каан изръмжа гърлено, сякаш някъде далеч падна лавина. А Стилиан още се усмихваше.

— Според мен няма какво да обсъждаме. И все пак бъди любезен да потвърдиш обещанието си, за да разчитам на твоята чест, че ще го спазиш.

— Моят отговор е точно какъвто би могъл да очакваш — избоботи драконът.

Стилиан се ухили до ушите.

— О, богове… — тихо ахна Хирад.

Не знаеше какво го подтикна да се метне напред, да грабне писанията на Септерн от ръцете на Стилиан и да се затъркаля презглава по земята.

Две огнени струи блъвнаха от устата на Ша-Каан. Хирад щеше да помни винаги как в последния миг усмивката на Стилиан се скова. Тялото на мага отлетя назад, обгърнато в пламъци и с огромна дупка в гърдите, главата му се овъгли.

Падна трийсетина крачки по-нататък и торсът му се отдели от почти невредимите крака, вятърът разнесе малко пепел.

— Нагло човече — изсъска драконът.

Незнайния помогна на Хирад да се изправи. Варваринът се тресеше. Дензър затискаше устата си с длан и побелялото му лице издаваше, че малко остава да повърне. С другата си ръка крепеше Ериан, която не можеше да си поеме дъх. Хирад се взря в Илкар, който зяпаше зашеметен и леко въртеше глава, а ушите му почервеняваха.

— Дано това ви послужи — смънка варваринът и му подаде книгите и пергаментите. — Нали разбираш, за да направите нещо… Нещо друго.

— Аз ще се подготвям за битката — заяви Ша-Каан. — Очаквам скоро да чуя какво ново решение предлагате.

Илкар отвори уста да възрази, Хирад обаче припряно размаха ръка.

— Не сега. Да вървим.

Той отведе Гарваните настрана. Тримата Закрилници стояха над трупа на Стилиан, ту се споглеждаха, ту се обръщаха към Незнайния.

— Какво ще стане с тях сега? — зачуди се Хирад.