Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Тесая излезе тичешком от гората, кръв капеше по земята от острието на брадвата му. Изслуша набързо вестите от предводителите на отряди. Не проумяваше защо войниците на Изтока се прегрупират в гората и нападат разпокъсано — от съгледвачите си знаеше, че могат да ударят с цялата си мощ по армията му. Те сякаш чакаха нещо, но Тесая беше убеден, че няма откъде при тях да дойдат подкрепления.

Поклати глава и се загледа в притъмняващото небе. По лицето му се стичаха струйки, както почти през целия ден. В гората догаряха пожари на пет-шест места, но пламъците нямаше да издържат дълго под неспирния дъжд.

Неговите храбреци ръфаха защитата на враговете през следобеда, но не успяваха да пробият, нито да ги подмамят на открито. Дарик командваше умело войниците си и съпротивата беше яростна, а проклетата магия не допускаше племенните бойци да спечелят надмощие.

— Но какво бранят? — зачуди се на глас Арноан. Въпросът, който Тесая тъй и не си зададе досега.

— Бранят ли?… — Целият му гръб се смръзна от прозрението. — Откога се сражаваме?

— Може би от три часа, господарю.

— Ама че съм глупак! — промърмори вождът и изведнъж гласът му заехтя. — Палеон! Изтеглете се от битката! Ревион! Задръжте позициите! Таранон! Притиснете ги по десния фланг! — Обърна се рязко към шамана, сграбчи яката му и го придърпа към себе си. — Намери Адеселере, той ще предвожда бойците тук и няма да позволи на враговете да ни подгонят.

— Какво ти хрумна, господарю?

— Сляп ли си?! Дарик е изпратил хиляди войници да заобиколят от юг, докато ни бави пред гората. Брани армията, която е изпратил да се сражава срещу Сенедай. Върви да намериш Адеселере!

Владетелят Тесая тичаше презглава обратно към бивака си и виковете му накараха бойците от неговото племе да го последват стремглаво. Само на тях можеше да разчита сега. Таоми се бе провалил, Блекторн разби неговите отряди от племената Лиандон. Не заслужаваше да му се възлага нищо. Съдбата на западняшките племена отново беше в ръцете на Палеон. Ако трябваше, Тесая щеше да тича цяла нощ, за да догони изплъзналите се врагове.

Дарик ритна коляното на мъжа срещу него, чу пукането на счупената става и прескочи падналия, устремен към бягащите врагове. По бойното поле се разнасяха крясъци и западняците се оттеглиха от този участък на гората. Мнозина бягаха към бивака си и в първите мигове му се стори, че отстъпват отряд по отряд. Той нямаше нищо против.

Видя обаче, че по-голямата част от армията им задържа позициите си в центъра и се разпростира по фланговете, за да не допусне другите да бъдат преследвани. Дарик се досети какво става.

Спря остатъците от двете си стотни.

— Разгадал е хитрината — обърна се към помощника си. — Започваме тактическо отстъпление към нашия бивак. Според мен ще ни оставят на мира. Намери ми мага, който е най-изкусен в мисловната връзка. Трябва да се свържа с Айзак.

Помощникът му се шмугна между дърветата.

Хирад спеше на пресекулки и се будеше от усещането, че пропада, сърцето му биеше ускорено.

Носеше се в безмерна пустота, под него по земята се виеха огньове. Вопли на болка и мъка нахлуваха в съзнанието му, изтормозеното му тяло отмаляваше от чувството за безнадеждност.

Беше сам. Последен и изгубен.

Около него нямаше нищо. В мрака не светеха звезди, в небето не се събираха облаци. Виждаше само трепкащи светлинки далеч долу. Там беше мъртвило. Нямаше къде да отиде.

Останеше ли сам, щеше да умре. Спуснеше ли се, пак щеше да умре. Той падна.

— Хирад, пак ли сънуваше? — попита Илкар до него.

В топлата нощ цареше тишина. Варваринът кимна и се подпря да седне.

— Сънувах пустота. Летях над свят, където нямаше живот.

— Да се надяваме, че не си ясновидец — отвърна елфът. — Всички сме неспокойни. Не само ти не можеш да спиш. Най-добре е да не сънуваш.

— Лесно е да се каже. Пък и май не аз сънувам. Това са сънищата на Ша-Каан.

Полегна отново и се подсмихна на учуденото изражение на Илкар. Този път Великият Каан го потопи в дълбок унес без видения.

— Да му се не види, не вярвах, че ще се усети. Поне не толкова скоро — промърмори Дарик.

Блекторн се облегна усмихнат.

— Казах ти, че не е глупак.

Палатката на командния пункт беше като фар в бивака под тъмното небе. Дарик забрани да има излишни светлини, за да виждат западняците колкото се може по-малко. Те бяха позволили на армията му да се оттегли в бивака, но заеха позиции на известно разстояние. Имаха съгледвачи и отряди, преграждащи главния път, гората и подножията на канарите. Очевидно не искаха да се бият нощем, а и Тесая не беше с тях да ги насъсква.