Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Някой се погрижи за съня ми — кимна варваринът към Волнокрил, до който току-що се бе появил Ша-Каан. — Да вървим, сигурно има какво да ни каже.

— И аз имам какво да му кажа — изтърси Стилиан и закрачи уверено, следван от тримата си унили Закрилници.

— Какво го прихвана? — сепна се Илкар.

— Откакто се събуди, мърмори как трябвало да се въведе по-добър ред в някои неща — процеди мрачно Дензър.

— И е намислил да говори за това на Ша-Каан точно сега?!

Хирад се вторачи в гърба на бързащия Стилиан.

— Нали го чу? — сви рамене тъмният маг.

— Грешка — отсече варваринът и се запъти към Волнокрил. — Голяма грешка!

По изопнатите рамене на Стилиан личеше, че е настроен да се изпречи твърде безцеремонно пред Великия Каан, който се подготвяше за решителната битка. А Хирад знаеше, че драконът иска само да обсъди с Гарваните предстоящата им задача. Нищо друго не го интересуваше в момента.

Скоро започна да подтичва и успя да настигне Стилиан преди да е доближил Волнокрил.

— Май ще е по-добре аз да говоря с него — поде веднага. Магистърът от Ксетеск не го удостои с поглед за повече от миг.

— А, да. Драконанът Хирад… Но аз трябва да изясня с него изключително важни въпроси. И тъкмо сега е най-подходящият момент. Мисля, че ще го убедя да ме изслуша.

— Не разбираш — завъртя глава Хирад.

Стилиан се закова на място и варваринът се озова заобиколен от Закрилниците.

— Напротив, разбирам всичко — сопна се Стилиан. — И ще променя условията на сделката, изгодни само за някои.

— Какво?! — облещи се варваринът.

— Спрете го! — заповяда Стилиан със святкащи очи и продължи към Ша-Каан, но Закрилниците преградиха пътя на Хирад.

Опита да се провре между тях, те обаче не отстъпиха.

— Махнете се! — изръмжа вбесеният варварин. Те не продумваха.

— Нищо ли не ви влиза в главите?! Кого пазите сега, а? Ако не ме пуснете, ще закриляте само овъгления му труп!

Направи крачка и някой от тримата го блъсна грубо назад. След миг дясната ръка на варварина стискаше меча, но и те вече държаха оръжията си.

— Недей, Хирад. — Гласът на Незнайния го накара да застине. — Ще те убият. — Той спря до рамото на приятеля си. — Айл, Риа, Сил… Хирад казва истината. Пуснете го.

Закрилниците прибраха оръжията и се отместиха. Хирад се втурна напред, другите не изоставаха. Доближи навреме, за да чуе първите думи на Стилиан, а около главата на Ша-Каан още шетаха вестари. Старият дракон се бе потопил наполовина в реката, опрял долната си челюст в земята, затворил очи. Стилиан притискаше писанията на Септерн към гърдите си, сякаш искаше да почерпи смелост от тях.

— Ша-Каан… — Никакъв отговор. — Велики Каан, трябва да ме изслушаш.

Големите сини очи се отвориха и изгледаха хладно човека, после мудно се извиха към Гарваните.

— Не съм те призовал — избоботи Ша-Каан. — Отдръпни се.

— Не — отказа Стилиан. — Благоволи да ме чуеш.

Очите се присвиха, великанската глава се стрелна напред и събори двама вестари. Муцуната едва не удари мага в корема.

— Никога не си позволявай да ми говориш с този тон — изръмжа драконът. — Ти не си мой Драконан, нито ще бъдеш.

— Не съм искал да те обидя, но остава малко време и…

— Трябва да се подготвя. Казах ти да се отдръпнеш. — … има риск заклинанието да не бъде извършено — невъзмутимо довърши изречението Стилиан.

Всички наоколо се смръзнаха. Главата на Ша-Каан се отметна назад, очите примигаха бавно, въздухът нахлу със съскане в грамадните дробове. Хирад се озърна припряно към Дензър и Илкар, които свиха рамене недоумяващо, а Ериан се мръщеше. Ша-Каан прикова вниманието на варварина с остър питащ импулс в ума му.

— Как е възможно?

— Велики Каан, нищо не разбирам. Маговете от отряда не са споменавали това.

— Доколкото знам, подготвили сте заклинание, макар и резултатът да не е сигурен — изрече драконът със студен гняв.

Хирад потрепери, но Стилиан се осмели да отвори уста.

— Точно така. Струва ми се обаче, че е нужно да обещаеш и занапред да подкрепяш и да помагаш на Балея, за да отстоява правата си.

Въздухът наоколо сякаш замръзваше. Главата на Ша-Каан пак доближи Стилиан.

— Да обещая, значи…

Хирад забеляза, че вестарите се отдръпват по-назад, затова се обърна към другите Гарвани и промърмори:

— За всеки случай се отместете малко. Незнаен, отнася се и за твоите приятелчета.

— Да не мислиш, че… — запъна се Дензър. Хирад тръсна глава.

— Съмнявам се, но… Всичко се случва. Нека опитам да ги разтърва.