Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Силата и издръжливостта им изумяваха, а на тяхната доблест Сенедай можеше само да се възхищава, докато губеше увереност, че ще ги смаже, и бойците му се обезсърчаваха. Очакваха лесна победа, но следобедът клонеше към здрач и вече виждаше, че ще бъде принуден да заповяда прекратяване на битката през нощта. Предстоеше му унижението да се бори с тези странни мъже още един ден.

Западняците не обичаха нощни сражения, въпреки че в Джулаца се стигна и до това. Не искаше отново да гневи духовете, като наруши обичаите. Изръмжа тихо, прокле нежеланието на Тесая да се притече на помощ и заповяда още бойци от резервите да влязат в битката.

Пламъци избуяха за миг вдясно от Дарик, разпищяха се ранени западняци, а горящите дървета зловещо осветяваха бъркотията. Надеждите на пълководеца се сбъднаха — враговете забавиха напора си и разпокъсаха атаката в гъсталака. Отначало това изравняваше силите, маговете извличаха мана за Огнени кълба, Адски огън и Леден вятър и възпираха натиска на племенните бойци.

Тесая обаче избра друга тактика — прати голям отряд да застраши бивака на враговете и събра авангарда си в плътен клин, широк не повече от седемдесет крачки. Принуждаваше Дарик също да сгъсти отбраната, но пълководецът засега успяваше да провали замисъла му. Разпрати веднага групи от магове да пазят фланговете, остави четири стотни в резерв и заповяда на всички магове съгледвачи да тормозят невидими западняците от двете страни на клина.

Трясъкът на метал в метал пред него се засили и той тутакси поведе двете си стотни натам. Западняците изтласкваха други три стотни и Дарик побърза да им се притече на помощ. Закъсня да спаси неколцина войници и магове, притиснати към твърде нагъсто израснали дървета и накълцани от тържествуващи племенни бойци.

— Искам огън зад първите им редици! — изрева Дарик. — Първа стотна, ударете отдясно!

И той се втурна в мелето. От двете му страни го пазеха мечоносци ветерани, зад него тичаха трима магове. Вряза се в гъмжилото от стотици западняци и стовари острието си, но противникът го отби с бравата.

— Втора стотна, защитете маговете!

Със следващия удар изблъска брадвата встрани, ритна яростно западняка в корема и сцепи наведената му глава с меча.

И вляво, и вдясно от него паднаха много посечени западняци преди основните сили на Тесая да реагират. Дарик отклони копие, насочено в гърдите му, заби левия си лакът в лицето на мъжа отсреща и смаза носа му. Успя да настъпи върха на копието и намушка западняка в корема. Зад вкопчените един в друг мъже се надигна вой и секна внезапно. Дарик разпозна шума от лед, разкъсващ и трошащ плът и кости. Поредният Леден вятър си проправяше път в навалицата от западняци. Малко по-нататък отгоре се стовари Адски огън, разхвърчаха се тела, от грохота ушите му звъннаха и откъсната горяща ръка тупна на земята до него.

Следващият му противник трепна и това го погуби. Дарик разсече хълбока му и острието изстърга в гръбнака.

Западняците Отстъпваха крачка по крачка, но пълководецът не позволи на войниците си да разкъсат строя. Нямаше нужда да си пресилват късмета, а под плътния горски покров светлината гаснеше. Трябваше да издържат още малко.

„Уморяваме се, то се знае. Наближава здрач. Отбий брадва отляво и отдолу. Те няма да продължат атаката, когато притъмнее. Удар наляво, крачка назад. Пазете силите си, не разкъсвайте редиците. Нашият Повереник иска да издържим. Няма да го подведем.“ Ръцете и краката на Аеб натежаваха, но той не позволяваше умората му да проличи. И западняците бяха с изцедени сили след проточилата се тежка битка. Нападаха безредно, резервите не влизаха в бой навреме, за да отдъхнат другите. Но армията наброяваше много хиляди и въпреки че победата им се изплъзваше, западняците не се отказваха. До падането на нощта оставаха по-малко от два часа.

За Аеб и събратята му мракът не беше пречка. Той замахна с брадвата над главата си и острието разсече рамото на изтощен западняк. В същия миг вдигна меча — знаеше, че ще последва удар отгоре и отляво.

До него племенен боец преодоля със свиреп удар защитното движение на Олн, брадвата сряза дълбоко крака на Закрилника. Олн залитна, не можеше да пази равновесие.

„Приклекни.“ Брадвата на Аеб профуча в обратен замах в отворената пролука и западнякът не можа да се наслади на победата преди да умре.

„Отдръпни се. Прикривам те.“ Олн се олюля назад. Никога нямаше да се сражава отново, ако не оцелееха достатъчно събратя, за да му дадат сила да оздравее. Аеб строши черепа на западняк с дръжката на меча си и се завъртя към друг противник. В ума му се редуваха безмълвни слова на другите Закрилници. Загубиха тридесет от своите в този ден, други петдесет вече не можеха да се бият. Щяха да издържат до края на деня, но не и до следващата вечер. Аеб се надяваше това да е достатъчно.