Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Армията настъпваше устремно по главния път, но измина по-малко от половината разстояние до вражеския бивак и тепърва доближаваше полегатия склон, когато се разнесе рев, отекнал с тътен от зъберите наоколо. Западняците се хвърляха в контраатака.

Дарик чу забързани стъпки, двама магове съгледвачи се появиха до него, прекъснали заклинанието за невидимост.

— Генерале, западняците са на петстотин крачки и тичат презглава насам — избълва висок елф с бръсната глава.

— Колко широки са редиците?

— Триста до триста и петдесет бойци, от подножието на скалите на север до първите дървета на юг.

— Благодаря ти.

Точно каквото Дарик очакваше. Той огледа преценяващо местността.

Южно от пътя тъмнееше гъстата Гретернска гора. Първите дървета стърчаха само на стотина крачки от походната колона, но пълководецът предпочиташе сражение по-навътре.

Надяваше се да не е допуснал фатална грешка.

Айзак беше повел своите полкове на помощ на Закрилниците. Сега беше най-опасно. Дарик не можеше да си позволи вражески съгледвач да заподозре, че армията се е разделила на две. Тесая трябваше да си остане със заблудата, че се сражава с последната войска на източна Балея извън Корина. Магове, вещи в безшумните убийства, се промъкваха под Невидимо було в покрайнините на гората и сред канарите, за да премахнат дебнещите там западняци. Време беше за следващия му ход.

Дарик вдигна юмрук и колоната спря. Той веднага разпери пръсти и замахна към гората.

— Стотните да се престроят в сърп по номера. Бегом! Не бяха имали време да се подготвят за маневрата, но стотните спазваха последователността, в която трябваше да се пръснат из гората. Скоро остана само силният авангард, който препречваше пътя. Дарик не можеше да е недоволен — всички разбираха заповедите. Кимна с одобрение и поведе на бегом своята двойна стотна под остър ъгъл спрямо пътя. Надяваше се да послужи като примамка и Тесая да хвърли бойците си подире му. Съзнаваше, че е възможно да бъдат обкръжени бързо, но разчиташе на настървението за битки у западняците. Тесая имаше нелоши тактически умения, Дарик обаче беше убеден, че ще тълкува маневрата само като опит да заобиколят войската му и да го изпреварят в устрема към къщата на Септерн.

Зад него войниците му достигнаха покрайнините на гората. Разнесоха се нови заповеди, стотните промениха посоката и всеки зае мястото си между дърветата в рехава преграда, която беше неустоимо изкушение за западняците. Дарик не остана разочарован.

Пред него първите отряди на врага стигнаха до билото на плосък хълм и закрещяха войнствено, щом видяха разпокъсания противник пред себе си. Още минута-две се струпваха като разливащо се тъмно петно на близкия хоризонт, после зовът на стотина рога ги запрати като потоп към войниците на Балея, бойните им викове и напеви цепеха въздуха. Тесая се виждаше в средата на първата редица.

За миг Дарик се поколеба дали да не го нападне, но знаеше колко силна охрана има вождът, пък и имаше по-важна задача от сигурното самоубийство. Хукна с двойната си стотна към Гретернската гора, първите стрели, пуснати от стрелците на западняците, не долетяха до тях.

— Отдръпнете се по-навътре! — извика на хората си. — Накарайте ги да нарушат строя. Маговете да запълнят пролуките.

Заповедите му мигновено бяха предадени нататък. Стрели отскачаха и се чупеха в дънери и клони, закани и подигравки отекваха глухо в дебрите. От сивеещото небе се лееше проливен дъжд, вятърът набираше сила. Дарик гледаше западняците, които захапаха стръвта, но бяха твърде много. Армията му трябваше да напрегне всичките си сили, за да не бъде разгромена набързо. Следобедът щеше да им се стори безкрайно дълъг.

Сенедай изслушваше мрачно съобщенията от предводителите на отряди, притискащи навсякъде уж безнадеждно малобройния отряд около къщата на Септерн и прохода към земите на драконите. Неговите бойци се изтощаваха, а врагът сякаш тепърва се развихряше. Движенията на маскираните воини оставаха пестеливи и точни, биеха се задружно като никоя друга армия. Не се съмняваше, че ги подкрепя някаква магия, и не можеше да проумее това. Знаеше, че сред тях няма нито един маг.

Но какво ли значение имаше, важно беше ставащото пред очите му. Земята беше осеяна с тела на негови бойци, тук-там мъртъвците се натрупваха толкова нависоко, че трябваше да ги издърпват назад, за да имат нападащите твърда опора под краката си. А дъждът в този навъсен следобед не спираше да се лее и чувство за безсилие обземаше Сенедай. Нямаше уязвими места в стегнатите редици на враговете, дадените от тях жертви се брояха на пръстите на ръцете му. И макар че мнозина бяха ранени, те просто се отдръпваха навътре към развалините, за да се превържат, а други заставаха вместо тях.