Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Тук цари такъв покой… Тъкмо място като за него.

— При толкова грамадни дракони, които си пърхат наоколо?

Хирад беше възнаграден със сянка на усмивка.

— Да, колкото и да е чудно. Така зле се стресна от дребосък като Следника на Дензър, а от Ша-Каан дори не се уплаши.

Троун пак заби поглед в земята.

— Не издържам… — промълви ненадейно.

— Какво ти е?

— Само той може да разбере — кимна върколакът към Незнайния, седнал с тримата Закрилници недалеч от маговете. — Да имаш у себе си нещо, което хем обичаш, хем мразиш. Плашиш се, че те заробва, а не можеш да живееш без него… Знам, че искаш да ми помогнеш. Благодарен съм ти. Но само Уил ме свързваше с човешкия свят, когато се превръщах във вълк. Само на него се доверявах да ми върне човешкия облик. Той беше смел, не се боеше от мен и когато съвсем подивявах. Аз го предадох. Свих се, скрих се в моята неуязвимост, защото изпаднах в ужас. И това струваше живота на Уил. Няма как да си представиш угризенията ми. Уил ми беше като брат. Обичах го, защото знаеше какъв съм, а не се гнусеше, не се държеше надменно. Май вече мога да разчитам на това само в някоя вълча глутница. Върнем ли се в Балея, ще намеря вълци.

— Сега си с Гарваните — тихо напомни Хирад. — Ние сме силни и не те съдим за нищо. Остани с нас.

Бледата усмивка пак се появи за миг.

— Това обвързва по-силно, отколкото си мислиш. Но аз не мога да бъда един от вас без Уил. — Пак се вторачи пронизващо в очите на варварина. — Няма да ви подведа.

— Знам.

Незнайния виждаше колко са смутени тримата без истинската им връзка с техните събратя. Съчувстваше им, затова остана при тях. Отначало не говореха. Забелязваше същата трудно доловима разсеяност, която малко по малко набираше сила. Реши, че не бива да мълчи.

— Сил, Айл, Риа… Безпокоите се. Сил леко наклони глава.

— Не усещаме събратята, нито свързващата ни сила. Душите ни са далеч от нас. Страхуваме се да не ги загубим завинаги.

Незнайния се стресна. Прекъсването на поддържаната от демони връзка между душите на Закрилниците означаваше гибел и за тялото, и за душата. Но никой Закрилник не се бе прехвърлял досега в друго измерение, а тримата още бяха живи…

— Все пак откривате душите си, нали?

— Отдалеч — потвърди Сил. — Дали сме свободни? Ще узнаем само ако свалим маските. Ако бъркаме, чакат ни вечни мъки. И как да сме свободни, щом душите ни не са в телата?

— Стилиан знае ли?

Незнайния се питаше дали и самият той е наистина свободен, но надеждата бившите му събратя да си върнат човешкия живот укрепна.

— Той още е нашият Повереник. Не искаме да пораждаме у него нови съмнения.

— Ще ви подкрепя, каквото и да решите.

— Ние сме едно. Завинаги — изрекоха тримата Закрилници заедно.

Дарик намери изход още докато препускаха в галоп към своята армия, изпратени с присмех и обиди от западняците. Щом влетяха в бивака, той се развика командирите на полкове да дойдат веднага при него.

Застана зад масата с картите, офицерите се събраха за минута, чакаха нетърпеливо. Заповедите му бяха кратки и ясни. Така постъпваше открай време — не показвай слабост, не се колебай пред другите, но питай за мнението им. И се приспособявай, без да променяш основния замисъл.

— Тесая остана глух за думите ни. Не съм изненадан, но е малко разочароващо да видиш такъв инат у иначе уж начетен и умен човек. Той е убеден, че има превъзходство над нас. Не можем да пробием през позициите му, за да стигнем до къщата на Септерн, едва ли ще му попречим и да настъпи към Корина. Разбира се, ние няма да опитаме нито едното, нито другото. Ще влезем в сражение с войската му още сега, но не за да я разгромим, а за да я спрем тук. Защото няма да нападнем с цялата си сила. Втори, трети и четвърти полк под общото командване на Айзак ще потеглят незабавно — първо на юг, после на изток през Гретернската гора, за да ударят западняците около къщата на Септерн утре по зазоряване. Естествено е Тесая да очаква такъв ход от нас. Затова останалите полкове от армията ще настъпят към неговите отряди. Ще се опитаме да ги примамим в гората, там численото им превъзходство няма да е толкова решаващо. Ще разделим полковете на стотни, всеки капитан ще знае кой участък брани. Поемаме голям риск, но така ще обхванем по-голям периметър. Трябва да убедим Тесая, че ни е приклещил в гората. Нещо да не ви харесва в плана?

Всички завъртяха глави.

— Добре. Сега всеки от вас ще получи конкретните си заповеди. Барон Блекторн, барон Гресе — ще ви бъда благодарен, ако убедите своите селяни и винари, които с такава вещина се погрижиха за бивака, да го бранят с не по-малко усърдие.