Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Никой обаче не понечи да се промуши през почетната стража. Доближиха шатра, пред която бяха забити в земята десет племенни знамена. Стражата спря и подкани с жестове конниците да се спешат.

— Стойте при конете — заповяда Дарик на командващия отряда елф. — Не гледайте никого в очите и поддържайте щитовете.

Дарик огледа гъмжилото и си рече, че ако преговорите потръгнат зле, няма да се изплъзнат.

— Я по-напето! — изръмжа Блекторн, разгадал мислите му. — Дори да умрем тук, в армията има способни офицери, които също ще я поведат към победа.

— Колко, ми олекна, че не съм им нужен! — ухили се пълководецът.

Бойци от стражата дръпнаха настрана платнището на входа и стар шаман им посочи да влязат.

Вътре нямаше никакъв разкош — отляво нисък походен нар, застлан прилежно, отдясно поставка, на която имаше съдове с месо и хляб, кани и чаши. От двете страни на входа стояха часови, а зад масата в средата седеше Тесая. Шаманът, облечен в проста кафява роба, застана зад вожда, който поздрави враговете с хищна усмивка на загорялото си лице:

— Добре дошли в моите земи!

— Благодаря, че ни прие — започна Дарик, без да се поддава на грубата закачка. — Искаме да обсъдим с теб извънредно важен въпрос и за твоя, и за нашия народ.

— Да — кимна Тесая. — Нека обсъдим как ще ми се предадете, за да потвърдите нашето господство в Балея. Така ще спрем ненужното кръвопролитие. Барон Блекторн, новата ни среща е удоволствие за мен.

— Дано скоро седнем да пийнем от най-доброто ми вино — отвърна баронът. — Стига твоите бойци, избягали от моя град, да не са опустошили избите ми на тръгване. Но ако откажеш да изслушаш генерал Дарик, едва ли ще имаме този шанс.

Шаманът се наведе и зашепна нещо на Тесая. Старшият вожд на всички западняшки племена, кимна.

— Вече ми е известно, че отчаяно търсите помощ извън нашия свят. Дори ако си мислите, че ме бавите тук с празните си приказки, владетелят Сенедай ще унищожи онази прокълната къща и ще се разправи с Гарваните, на които толкова разчитате. Скоро ще смаже съпротивата на нечовеците, сътворени в Ксетеск, а тогава не само Балея, но и другият свят ще бъде достъпен за победоносното ни нашествие. Говори, генерал Дарик. Искам да чуя дали твоето красноречие е равно на уменията ти като пълководец.

Тесая се облегна на стола и отпи от чашата си. Щракна с пръсти и един от бойците в шатрата се втурна да вземе каната, за да я напълни отново.

— Цяла Балея е в опасност — твърдо изрече Дарик. — В небето над Парве зейна дупка, свързваща нашия свят с друг. Трябва да бъде затворена, за да не нахлуят дракони през нея. Гарваните се заеха с тази задача. Ако владетелят Сенедай им попречи, всички ще умрем. Дойдох да те помоля да го възпреш, иначе ще извърши непоправимо злодеяние.

Дарик се взря в Тесая и омърлушен видя как лицето на вожда се изопна от презрение.

— Явно ме смяташ за глупак и аз никак не съм доволен от това — неприветливо каза Тесая. — Очаквах да проявиш уважение след всичко, което постигнах досега в тази война. А ти ме залъгваш с измислици, с които няма да убедиш дори слабоумно дете.

— Той казва истината — натърти барон Блекторн. — А ти ме познаваш. Аз държа на достойнството си. Не бих те лъгал.

— Знам и друго — сопна се вождът. — Дори достойни мъже забравят всякакви правила, когато спазването им носи само смърт. Аз ще ви кажа каква е истината. Да, тук ще долетят дракони, за да сбъднат прастара прокоба… ако аз не им попреча. Погрижил съм се обаче това да не ни сполети. От вестоносци знам, че белегът в небето над Парве е дим от пожарищата, които вие сте запалили в града. Няма да ви слушам, за да не дам време на вашите съюзници да стигнат до единствената сила, която може да спре племената по пътя към Корина. Но ще проявя към вас уважението, което вие ми отказвате. Щом искате да спрете тази армия на племената, направете го на бойното поле… ако ви стига доблест. Дойдохте под флаг за примирие, затова ще броя до триста. Толкова време ви давам да напуснете нашия бивак.

Зад Дарик пак дръпнаха настрана платнището, но той пристъпи напред, стовари тежко дланите си на масата и събори чашата.

— Ами ако ти казваме истината и твоите сънародници попречат на Гарваните да затворят онази дупка? Твърде късно ще бъде да искаш прошка от някого, докато драконите опустошават Балея, а те ще прелетят първо над западняшките земи… — Дарик не можеше да овладее гнева си, макар че зад гърба му изсъска меч, изваден от ножница. — Тогава какво ще правиш?