Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Ако Дензър и Стилиан не намерят нищо подходящо в теорията за измеренията, разработена в Ксетеск, нямаме шансове. Ако успеят, пак рискуваме с форма от мана, която е съвсем нова за всички ни и не можем да кажем предварително какво ще се случи. Да не добавям, че щом ще извършваме заклинанието от земята, общата ни сила едва ще стигне. — Елфът се взря невесело в Хирад. — Вероятността да се справим е по-малка, отколкото срещу Върховните вещери.

— На Ша-Каан това няма да му хареса.

— Няма как, ще се примири.

— С кое — със скорошната гибел ли?

Варваринът се надигна от тревата, изтупа панталона си и закрачи към Волнокрил.

— Да не си на мястото на Драконан… — подхвърли Илкар на Незнайния.

— Да не си на мястото на който и да е от нас — отвърна огромният воин.

„Те нападат.“ Закрилниците споделиха тази мисъл в светлината на утрото. Западняците настъпваха с бойните кучета и стрелци пред първата редица. Още не се канеха да ударят настървено отвсякъде и Аеб мигновено обсъди тактиката със събратята си.

Всеки от маскираните мъже извади от ножницата и калъфа огромния си меч и тежката брадва.

„Достатъчно сме, за да бъде здрав въздушният щит — увери останалите Аеб. — Важно е да сме съсредоточени. Ние сме едно цяло. Така ще се сражаваме.“ Думите отекнаха във всички умове, напомниха им силата на слетите души, вярата, че са непобедими.

От всички посоки към тях литнаха стрели, водачите пуснаха кучетата, чийто вой заглъхна в свирепия рев на западняците. „Съсредоточете се в щита.“ Стрелите отскочиха. Ордите млъкнаха, но кучетата не спряха. Още един рояк стрели. Само пет проникнаха през щита, без да улучат никого. И тогава кучетата се хвърлиха към Закрилниците.

Западняците бяха довели седемдесет дестрана, насъскани да убиват. Скачаха да захапят гърла, крака или кореми, само че Закрилниците предугаждаха твърде добре всяка атака. Аеб разцепи черепа на звяр, налетял на стоящия до него събрат. Още две остриета се забиха едновременно в шията и гърба на кучето, което умря с пресекливо скимтене.

„Аеб, замахни наляво и надолу.“ Той удари, без изобщо да погледне, и усети как мечът разсече гръдния кош на куче. Брадвата строши челюстта на трето, докато мечът му още приковаваше към земята ужасеното животно отляво.

Само седемдесет дестрана… Трябваше да са три-четири пъти повече, за да застрашат Закрилниците. Няколко оцеляха и се скриха с квичене зад водачите си. Другите не успяха дори да захапят или одраскат някого, бяха твърде бавни и предсказуеми. Зверовете нямаха дори нищожен шанс срещу Закрилниците.

Огромната армия около тях притихна, предводителят й се поколеба преди да заповяда нов залп от стрели. И щитът издържа отново. Един-единствен събрат бе ранен в бедрото. Отдръпна се навътре в кръга, за да насочва останалите, докато превързва крака си. Рогове дадоха сигнал за нападение. Западняците не се хвърлиха презглава към противника, а запристъпяха предпазливо.

„Техният командир е разколебан. Плаши се от нас. Открийте старшите в редиците, убивайте първо тях.“ Никой Закрилник не се замисляше, че враговете са двайсетина пъти повече. Срещу тях господарите на посечените кучета вече знаеха, че първата редица е обречена. Това беше неизбежно.

„И нашата победа е неизбежна. Имаме Повереник, не можем да се провалим.“ Владетелят Сенедай напрегна волята си да остане безмълвен, докато гледаше изтреблението на бойните му кучета. Всички се страхуваха от дестраните, за тяхната кръвожадност и настървение се разказваха легенди. Но онези мъже… или каквото всъщност бяха, дори не трепнаха. Понякога правеха крачка назад с единствената цел да имат по-добра позиция за удар. Изглеждаше, че усещат предварително как и откъде ще бъдат нападнати. Не знаеше дали зрението не го подвежда, но му се стори, че някои дори не поглеждаха накъде замахват. И всеки път улучваха. Овладяна, точно насочвана мощ.

Това го плашеше повече от всичко друго.

Безмълвие и смут тегнеха над неговата армия. Не видяха дори един повален враг. И сега чакаха заповеди.

— Повелителю… — обади се помощник зад него. — Не бива да губим бойния дух.

— Знам! — озъби се Сенедай, но се овладя. — Знам. Дайте знак за нападение от всички страни. Бавно настъпление. Нека гледат как обръчът се стяга, нека се боят, че ще бъдат стъпкани. Изпратете само първите редици, другите да чакат следваща заповед.

Вдигнаха флаговете, роговете прозвучаха и западняците тръгнаха напред. Пулсът на Сенедай се ускори, докато вървеше зад предните редици, насърчаваше бойците си и крещеше да настъпват бавно и равномерно, сякаш някой искаше да се хвърли нетърпеливо към сигурната смърт.