Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Малкият отряд около развалините чакаше, от мечовете и брадвите капеше кръв, изражението на лицата под маските не можеше да бъде отгатнато. Зад Сенедай се разнесе заповед към стрелците. И пак само похабиха стотина стрели, отблъснати от невидимата преграда. Но сред загадъчните воини нямаше магове!

— Какво става тук, по дяволите? — изръмжа Сенедай. — И що за твари са тези? — промърмори на себе си, поддал се на страха.

На четирийсетина крачки от враговете племенните бойци подхванаха бойния напев. Затътна навсякъде из армията, Сенедай настръхна и си възвърна чезнещата увереност. С тази песен племенните бойци се изправяха срещу стоманата в ръцете на врага, с нея посрещаха смъртта, с нея се обвързваха завинаги с духовете.

Двайсетината изръмжани думи звучаха отново и отново, по-силно дори от стъпките на хиляди мъже. Бойците пееха задъхано и забравиха за заповедта, накрая диво се устремиха напред. А маскираните чакаха с вдигнати брадви, наклонили върховете на мечовете към земята, готови да отблъснат стената от западняци, която се сви около тях.

Утрото тъмнееше под облаците и от тях още се сипеше дъждец, който заплашваше всеки миг да премине в порой.

Дарик бе повел армията си право към чакащите пълчища, настояваше да спазват строя колкото и да бързат. Знаеше, че западняците ги наблюдават, както и неговите съгледвачи държаха под око противника. Искаше западняците да се уверят в тяхната решимост и самочувствие.

Той спря походната колона в широко поле, до армията на Тесая оставаше малко повече от миля. След дрезгавия сигнал на рог последваха заповеди от стотина усти, всеки знаеше какво да прави. Определиха позициите, които щяха да отбраняват, разположиха часови, избраха място за щаба и очертаха позиция за всеки полк. Зорките очи на елфи се взираха в Гретернската гора на юг и голите възвишения на север. Започнаха да копаят огнища и помийни ями, скоро опънаха палатките, събраха животните под охрана. Интендантите и оръжейниците разтовариха каруците. Складовете и ковачниците бяха готови само час по-късно.

— Кога искаш да отидеш при Тесая? — попита Гресе, седнал в командирската палатка до масата с картите.

— Обядваме и тръгвам под флага за примирие с десетина конници.

— И с нас двамата — добави Блекторн.

— Моля? — смръщи се Дарик.

— Познавам Тесая. Купуваше от най-скъпото ми вино. Може би ще се вслуша в моите думи.

— А ти, Гресе?

— Ще Дойда с моя приятел Блекторн и с теб, за да изглеждаме по-внушително. Тесая не бива да си мисли, че се опитваме да го измамим. Ако говори с трима видни представители на Източна Балея, може да се отнесе сериозно към това, което имаме да му кажем.

— Така да бъде — съгласи се Дарик. — Ще се радвам да придадете по-голяма тежест на думите ми. Трудно ще е да намерим общ език с Тесая, след като е навлязъл толкова навътре в нашите земи. Дали ще зачете флага за примирие?

— Да — веднага го увери Блекторн. — Не защото чак толкова държи на честта си. Все пак той е умен мъж и не иска да губи твърде много от бойците си, ако надушва възможност да си осигури победата, като ни убеди да се предадем.

— Но май е склонен да взема прибързани решения — напомни Дарик. — Можеше да ни се опълчи пред Подкаменния проход в много по-изгодна за него позиция. Струва ми се, че е слушал повече страха си.

— Нищо чудно — кимна Блекторн. — Не очаквай обаче да повтори грешката си.

След два часа потеглиха от бивака, охраната им ги следваше в колона, а най-отпред ездач носеше бяло-зелен флаг — знак за желанието им да преговарят.

На четвърт миля от позициите на западняците тридесет племенни бойци с брадви тръгнаха покрай тях. Излязоха бързо и безшумно между дърветата наоколо. Те бяха почетна стража и макар че беше странно, Дарик се успокои от появата им. Но не забрави да даде знак на двамата магове, че трябва да поддържат въздушния щит.

Скоро изкачиха полегат склон и бивакът на западняците се откри пред очите им. Десетки огньове горяха във влажния следобед, знамената висяха в безветрието, палатките бяха подредени старателно. Западняците нямаха време за любимите си дървени укрепления, затова часовите бяха многократно повече от обичайното. Тесая като че искаше те да се уверят колко е нелепо да го нападнат изневиделица.

С навлизането в лагера спокойствието на Дарик се позагуби.

Хиляди очи се взираха в малкия конен отряд с безмерна враждебност. Племенни бойци се събираха постепенно от всички страни, тук-там мъж с наметало на шаман вдигаше ръце и проклинаше зло.