Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Но ако дойдат и заварят разгром, значи са спасили Балея, за да властват в нея западняците. Дарик отдавна знаеше, че е важно не само да отнеме на племената възможността да се доберат до прохода и да попречат на Гарваните. Време беше и неговите войници да научат цялата истина. Щом щяха да се сражават срещу по-силните западняшки армии на Сенедай и Тесая, имаха право да знаят какъв е залогът. Айзак също трябваше да съобщи на своите полкове, че пак се решава съдбата на Балея.

Дарик стана и тръгна да потърси маг.

Очите на Ша-Каан проблеснаха, но драконът отказваше да погледне Хирад, който се озърна тревожно към другите от отряда зад него.

— Намерете друго решение — безпрекословно заповяда Ша-Каан. — Това, което предлагате, е немислимо.

— Велики Каан, няма друго решение. Времето ни свърши. Или ще затворим разкъсването, или — както ти сам каза — твоите дракони ще бъдат безсилни да го опазят.

Зазоряваше се, въздухът се стопляше полека.

— Никой човек няма да възседне дракон Каан. Това означава да се подчиним.

— Подчинявате се не на хората, а на необходимостта — опита се да го вразуми Илкар.

Ша-Каан вдигна глава.

— Не помня да съм те питал за мнението ти. Хирад дълбоко си пое дъх.

— Аз съм твоят Драконан. Мога ли да говоря откровено?

— Това е твое право — потвърди Ша-Каан.

— Тъй… — Варваринът застана точно срещу грамадната глава. — Разбирам защо се противиш, но нямаме друг шанс. Не че си искал да стане така, ама ти уби Стилиан и отне много от силата на маговете, събрани тук. Както и да е… Наистина ли си мислиш, че горим от желание да седим върху дракони, които летят насред битка, за да извършим заклинание във въздуха? Досега съм се издигал в небето толкова, колкото могат да отскочат краката ми. Боговете да се сгромолясат, ако се сещам за нещо по-страшно от летенето. Маговете да го правят със Сенчестите си криле, колкото си щат, това не е занимание за воини.

Драконът се взря мрачно в очите му.

— С тези думи ли смяташ да ме убедиш?

— Ами да. За да схванеш най-сетне, че и на нас никак не ни се иска да го направим. Но нямаме друг избор и заради Балея, и заради твоето Люпило. Ние сме готови да си опитаме късмета. А ти?

— Но покорството е толкова срамно… — запъна се драконът.

— Какъв срам, по дяволите! — не се стърпя Хирад. — Ако не ни провърви, няма да остане кой да се срамува. Ако пък успеем, ще накарате всяко Люпило, което посмее да ви дразни, да се задави с подигравките си. Какво си се затръшкал такъв?!

— Мисля, че това ще е промяна, която ще влезе в историята — обади се Дензър с намерението да ги успокои.

— Най-после да чуя разумни слова и от устата на крадеца — изръмжа Ша-Каан.

Дензър само се усмихна със стиснати устни.

— Ъхъ, ама няма кой да ни запомни, ако не изпърхаме до разкъсването — натърти Хирад. — Ша-Каан, решавай…

Великият Каан изви шия в позата на строга любезност и помълча със затворени очи.

— Никой дракон не би изтърпял да го язди човек — каза накрая. — Това е знак за покорство и подчинение. Но всички Каан разбират, че вие искате да спасите и нас, и своята раса. Само заради това даваме съгласието си. Три дракона ще носят по един маг — аз, Нос-Каан и Хин-Каан. Елу-Каан остава в своя Чоул. Той ще бъде старши в Люпилото, ако не се завърна.

Долината се бе смълчала и Хирад проумя колко важно и трудно е било решението за всички дракони. Чу как Незнайния изпухтя от облекчение зад гърба му и се обърна ухилен.

— Сега по-спокоен ли си?

— Естествено. — Едрият воин се намръщи. — Да не съм пропуснал нещо?

— Една дреболийка — кимна Хирад. — Кой ще крепи маговете да не паднат, докато извършват заклинанието?

Лицето на Незнайния загуби цвят, до него Троун се облещи.

— О, милосърдни богове в небето! — промърмори Незнайния. — А аз се чудех защо обясняваш, че и на теб не ти се лети. Няма ли друг начин?

Варваринът клатеше глава.

— Изненадваш ме. — Намигна на Илкар. — А и кога Гарваните са се сражавали поотделно?

Незнайния се прокашля неловко.

— Ще отида да потърся въже.

Съгледвачите потвърдиха, че бойците на Сенедай вече са се нахвърлили срещу Закрилниците. Зората над Балея беше навъсена, откриваше пред погледите камънак, шубраци и бурени, подгизнали от неспирния дъжд.

Дарик спря хората си под билото на плосък хълм. Дочуваха отдалеч бойните напеви на западняците, вятърът носеше към тях звуците на хиляди гласове. Той скочи върху отломък от скала.