Майлз Камерън - Червения рицар

Капитанът вдигна очи и зарови пръсти в брадата си.

— Добре, това наистина е извънредно положение. Том?

— Готови сме да потеглим в първи зори — отвърна великанът и се ухили. — Поне не скучаем.

— В интересни времена живеем — кимна капитанът. — Всички да се наспят, защото ще яздим бързо. Да приема ли, че това е свързано със същите… неприятности, заради които ни нае чичо ви?

Алкеос поклати глава.

— Не зная — каза той и пристъпи от крак на крак. — Дори не знам дали е още жив. И дали е император.

Капитанът кимна.

— Значи потегляме призори — каза той. — По пътя ще научим каквото трябва.

Йеханес погледна към свитъка в ръката му.

— Ами кралицата?

Капитанът въздъхна.

— Кани ме на турнир през пролетта — отвърна той и се усмихна, а после се загледа в мрака навън. — Някой е отвлякъл императора, а от нас се очаква да го спасим. Мисля, че ще се наложи да пропуснем турнира.

Червения рицар огледа хората си.

— Запомнете тази нощ, приятели. Дишайте дълбоко и се насладете на виното, защото тази вечер всичко е на кантар. Усещам го.

— Кое е на кантар? — попита Дръзката и повдигна вежда към Том, сякаш за да каже: „Той пиян ли е?“

— Всичко — отвърна капитанът и се разсмя с глас. — Всичко!

Тази книга е кулминацията на тридесет години изследвания, тренировки по бой с доспехи, житейски опит и военни игри. За да бъда справедлив към онези, които ми оказаха влияние, ще трябва да благодаря на всеки, когото някога съм срещал — на един сомалиец, който работеше за мен в Кения, на една жена, която срещнах случайно в Марсилия, на един рицар, с когото се бих на турнир преди няколко години.

Някои хора обаче заслужават специалните ми благодарности.

Първо — приятелите ми от университета. Джо и Реджина Харли, Робърт Сулентич, Робърт Галаш, Гейл Морс, Силия Фридман, Стивън Калахан, Джевън Гарет и още поне дузина, които участваха в първоначалната военна възстановка на Алба. На тази тема съм маниак и не се срамувам от това, но без вас върху скелета нямаше да има много месо.

Второ — приятелите ми от рицарските възстановки. Благодаря най-вече на онези, които участват в ежегодната ни обиколка, когато се качваме в планината Адирондак с екипировка от осемнадесети или четиринадесети век, за да разберем как са живели хората в миналото. Навличаме я и отиваме на места, където често не е стъпвал човешки крак от поне петдесет години. Тези изживявания ми помогнаха да напиша тази книга и съм благодарен на всички ви, задето ме изтърпяхте. Благодаря и на онези, с които тренирам — тук, в Отава, във Финландия и в Гърция.

Трето — задължен съм на занаятчиите, благодарение на които историята и фантазията оживяват. Лео Тодескини от www.todsstuff.co.uk заслужава да го посетите онлайн — прави великолепни неща, да не кажа вълшебни. Бен Пъркинс от www.barebowarchery.co.uk изработва дълги и бойни лъкове, които изглеждат и се държат точно като оригиналите, поне доколкото знаем. Марк Викърс от www.stgeorgearmouryshop.co.uk и Питър Фулър от www.medievalrepro.com изработват доспехи, които толкова приличат на истинските, че почти няма разлика. На това отгоре са и удобни и аз често ги нося. Хората от www.albion-swords.com коват превъзходни мечове. Те не са „като“ истинските — напълно истински са. Посетете моя уебсайт и ще видите списък с още много занаятчии, които са също толкова добри.

Четвърто — искам да благодаря на учителите, които ми преподаваха история, философия, бойно изкуство, рицарски познания и житейски опит — Дик Коупър от университета в Рочестър, отец Уилиам О’Мали, който може би ще успее да прости теологическите ми виждания, макар че не съм сигурен, Гай Уиндзър, който вероятно е най-добрият майстор на меча в целия свят (има си цяло училище!), както и Риджли Дейвис, който ме направи далеч по-добър ездач и ме научи да използвам копие от седлото.

Пето — задължен съм на всички, които ми помогнаха да навляза в издателския свят — на моя агент Шели Пауър, на благородната ми издателка Дона Дрейпър и преди всичко Джилиън Редфърн, която ми помагаше от началото до края, от замисъла до същинското редактиране.

Накрая трябва да благодаря и на останалите ми учители — стотиците, ако не и хиляди писатели, които ме вдъхновяват да пиша. Средновековен риболов, теология, херметизъм, палати на спомените, рицарски турнири, пеещи неандерталци, неврология, древногръцка философия… Задължен съм на авторите на хиляди книги, които запълват дупките в познанията ми или просто ме учат на отмиращи или мъртви занаяти.