Майлз Камерън - Червения рицар

— Това е моят калфа Едуард. Той изработи и двете пробни устройства и е много способен. Може пък да склони да работи за вас — каза началникът му и погледна към Едуард. — Искаш ли да опиташ, Едуард? Поръчката ще е само за теб.

Едуард засия, а особеният тъмноок човек отново наклони глава встрани.

— Чудесно — рече той и сложи на тезгяха два листа тънък пергамент. — Хвърлете им един поглед и вижте как ви се струва — рече той. — Тръба, прах и фитил. Искам да изработите и трите.

— Само едно устройство ли желаете? — попита Едуард. — Къде да го изпратим?

— Ще ви дам подробни указания. За едни приятели е — поясни той и се засмя. — Да, искам само едно устройство. След като приключите, унищожете всички записки. Иначе ще се видим пак. Разбрахте ли?

Едуард огледа мъжа — не изглеждаше особено опасен, но видът му явно лъжеше. Освен това по опакото на дланите му сякаш за миг проблеснаха люспи.

— Ще ми платите ли? — внимателно попита Едуард.

— Разбира се — отвърна странникът. — Петдесет златни дуката предплата и още толкова, щом приключите.

Едуард едва успя да си поеме дъх, а майстор Пайл поклати глава.

— Ще повикам нотариуса.

Точно над тях, в огромната крепост в Харндън, кралят се любеше със съпругата си. Два нови белега пълзяха по мускулестите му бедра, а на гърба на кралицата се белееше трети, но нито един от двамата не изглеждаше по-малко омагьосан от половинката си.

Кралят я боготвореше както поклонник — божество. Накрая близна крака ѝ, гризна го нежно и стана.

— Хората ще ми се смеят — каза той. — Аз съм крал, който обича единствено съпругата си.

Тя се засмя, сви юмруци, протегна се като котка и се обърна по корем, така че дискретно да покаже и гърдите, и гърба си.

— Ако позволите — измърка Дезидерата, — бих искала да изкажа съмненията си във Ваше величество.

Той се разсмя и се хвърли отново до нея, сякаш беше много по-млад.

— Обичам те — каза кралят.

Излежаваха се мълчаливо, докато кралските оръженосци в преддверието започнаха да шумят, за да им напомнят, че ги чака кралска работа.

— Определих дата за твоя турнир в Лорика — каза кралят, който знаеше колко ще зарадва жена си. — Ще се отрази добре на всички… след битката. Ще го проведем след Петдесетница.

Тя си пое дълбоко дъх — гледката беше очарователна — и плесна с ръце.

— Освен това поръчах две от твоите каруци на майстор Пайл и гилдията на коларите — добави той. — Трябва да изпробваме хрумването ти. Ще ги покажа на турнира и ще наредя на васалите ни със свити да използват същия модел. — Кралят сви рамене. — Все отнякъде трябва да започнем.

— А Червения рицар? — попита Дезидерата.

Той подскочи като ужилен, а кралицата поклати глава.

— Ротата му разполага с множество еднакви каруци, изработени в Гале — рече тя и се усмихна. — Явно идеята не е хрумнала първо на мен.

Той поклати глава.

— Не бях забелязал.

Кралицата сви рамене — поредният изкусителен жест.

— Ако не се облечеш, посланикът на императора ще трябва дълго да ме чака — отбеляза той и посегна към нея.

— Позволих си да го поканя на турнира — каза кралицата. Наблюдаваше го зорко като ястреб, но той не трепна.

— А — рече кралят.

Лагерът му се стори много уютен в късната лятна вечер, а пристигането им толкова приличаше на завръщане у дома, че капитанът едва не се разплака. После тръгна да види хората си, а усмивката не слизаше от лицето му.

В една каруца седеше Гелфред и хранеше…

— Боже Господи, Гелфред! Това Пърсивал ли е? — възкликна капитанът, слезе от ездитния си кон и смая ловеца си, като го прегърна.

Орелът плесна с криле и изкряска, а Гелфред кимна.

— Чудесна птица е. — Той се огледа и добави: — Мястото му не е при нас, разбира се. Простете, но нито вие, нито игуменката сте кралски особи.

Капитанът кимна.

— Ще помолим императора да ни издаде хрисовул 58 58 Златен печат, прикрепян към указите, издавани от византийските императори, а по-късно и от други монарси в Европа през Средновековието и Ренесанса. — Бел.прев. , какво ще кажеш? — каза той и се засмя. — Освен това съм почти сигурен, че игуменката за малко е щяла да стане кралица.

Гелфред беше потресен, а сер Алкеос кимна.

— И аз го подозирах.

Гавин погледна към капитана.

— Аз ще играя малоумния брат. За какво става дума?

В съзнанието на капитана Хармодий се изсмя като ехидна клюкарка.