Майлз Камерън - Червения рицар

„Аха! Значи осъзна коя е!“

— Била е любовница на стария крал, Гелфред. София Рей. Хотор Велики ѝ предложил брак след битката при Чевин, но тя му отказала. — Капитанът се усмихна. — Представи си само, била е любовница и на краля, и на Ричард Плангиър, по едно и също време ! — Той поклати глава. — После е станала игуменка. Преди тридесет години. — Той поглади перата на Пърсивал. — Сигурно Хотор ѝ е дал орела. Положително е доста стар.

Очите на птицата бяха златни и непроницаеми, с черни зеници.

— Чувал съм, че доживяват петдесет години — каза Гелфред.

Сърдитият поглед на Пърсивал прикова очите на капитана.

— Разбирам — каза той.

Маг седеше с пристава Йони под последните лъчи на залязващото слънце. Бяха извадили походните му столове — удобни бяха, но нямаха облегалка, а тя не ставаше по-млада. Йони се взираше в звездите.

— Виждам много непознати лица — каза тя, докато двама войници минаваха покрай тях. Те се спряха до един от фенерите на Йони, огледаха я преценяващо и се поклониха.

— Вербувахме нови хора — отвърна той, погали я по гърба, обърна глава и се усмихна. — Хубаво де, те сами дойдоха. Само дето не ни нападнаха — щом вдигнахме лагера, надойдоха всички по-малки синове в северната част на страната, че дори и няколко морейци. Кълна се в Спасителя, вече сигурно имаме стотина копиеносци.

Тя въздъхна и каза:

— Толкова много?

Йони се намести в стола си.

— Той няма ли да се зарадва? Младият капитан?

Маг се наведе и нежно го целуна.

— Аз съм греховна стара жена. Не знам какво правиш с тази ръка, но ако искаш да ме прелъстиш, няма нужда.

Той застина, но после се ухили.

— Отдавна не съм се упражнявал, милейди.

Двамата помълчаха известно време.

— Непохватен ли съм? — попита Йони.

— Не — отвърна Маг, която се чудеше дали да не изгаси фенерите и най-безсрамно да легне на килима. — Не — повтори тя.

— Тогава какво има?

Тя махна с ръка и отиде да духне свещите.

— Можеш да споделиш с мен — настоя той.

— Мислех си за капитана — повдигна рамене тя. — Всички си мислите, че е добре, но това не е вярно. Той е като ранен кон, който не спира да върви. Изглежда съвсем добре — докато рухне мъртъв.

Маг се притисна към Йони, а той я прегърна.

— Като бях млад, най-много от всичко исках да бъда рицар — започна той. — Много го исках и много се борих, но не се получи. Мина известно време, преживях няколко беди, запознах се с мъжа ти и двамата оцеляхме в тежки времена. После станах почтен човек в малко градче. И хубави дни съм имал, и лоши. А сега… par dieu , сега май ще стана рицар! И ще се оженя за вас, милейди. — Той крепко я прегърна. — Капитанчето още много ще страда, това искам да кажа. Ако се пречупи… — Йони сви рамене, — значи ще се пречупи. Такъв е животът.

Тя кимна и се присламчи малко по-близо до килима в палатката им.

Капитанът седеше със сер Алкеос и брат си под последните лъчи на слънцето. Огромният орел се беше настанил на стойката си в дъното на палатката. Бяха го закачулили и той тихичко грачеше. Капитанът отиде да го погали и успокои, а през това време Тоби му наля вино.

В този миг на един от коловете на шатрата почука сер Йеханес.

— Влез! — извика Червения рицар.

След Йеханес влязоха сер Томас и сер Алисън и Тоби им наля вино. В далечината Дъбовата пейка стовари юмрук върху главата на Уил Главореза и стрелецът рязко седна, а капитанът поклати глава.

— Хубаво е човек да си е у дома — рече той, а Йеханес му подаде кожена кесия.

— Знам, че тази вечер празнуваме, но вестоносците налитат като мухи на конска фъшкия, м’лорд. Свитъци, писма и какво ли не още — рече той и изкриви лице. — Повечето са за нашия новобранец-благородник. — Йеханес посочи към Алкеос. — Чичо ви изглежда си е наумил да се свърже с вас.

— Извинете ме — каза Алкеос и счупи печата на един тубус от тъмно дърво. През това време Йеханес подаде втори на капитана, този път от слонова кост. Червения рицар погледна печата и се усмихна.

— От кралицата е, господа.

Всички пиеха, дори Дръзката.

Докато Алкеос четеше свитъка си, капитанът счупи печата на своя.

Мореецът вдигна очи.

— М’лорд — официално започна той, — положението се е влошило. От името на императора бих желал да помоля да тръгнем час по-скоро.

Капитанът не вдигна очи от писмото си.

— Успокойте се, джентълмени — каза той. — Тази вечер никъде няма да ходим.

Алкеос беше блед като платно.

— Императорът е бил… отвлечен. Държат го за заложник. Станало е преди повече от седмица.