Майлз Камерън - Червения рицар

— Името му — повтори Том.

Драконът се наведе напред.

— Бих желал лично да се заема с тази работа.

Том се плесна по бедрото.

— Това вече ми харесва, драконе. Добрият господар защитава хората си. Но аз ще ти помогна — кажи ми името му и заедно ще го закопаем.

Драконът поклати глава.

— Ще станеш ли джелепин, Том?

Мъжът поклати глава.

— Съмнявам се, че ще ме бива за това. Ще трепя всеки, който ми противоречи.

Драконът кимна.

— А ти, Ранълд?

— За мен ще бъде чест, но искам да получа рицарско звание от краля и да спечеля малко състояние, за да се оженя за една дама — отвърна Ранълд и се почувства като момченце, което си е признало, че е крало ябълки.

— Тези неща мен не ме засягат — каза драконът. — Макар че беше истинско удоволствие да си поприказвам с вас.

— Той е мислителят — рече Том, — а аз — боецът. Ние сме двете страни на една монета.

— Монетата винаги е цяла — каза драконът.

Маг седеше с ръце в скута.

— Какво мога да направя за теб? — попита драконът.

— Искам да победя и унищожа магьосника, наречен Торн — каза тя.

— Искаш отмъщение?

Маг сви рамене.

— Преди години куче ухапа едно от децата ми. Преди това беше хапало и други. Съпругът ми излезе с арбалета си и го уби — каза тя и срещна погледа на дракона. — Сигурна съм, че отчасти е искал отмъщение.

— Но основната причина е била безопасността на останалите деца, така ли? — попита драконът.

Тя кимна.

— Скромна жена си ти — отбеляза драконът. — Позволяваш на хората да изкажат мнението си, а твоето пазиш за себе си. — Маг се усмихна и сведе поглед към ръцете си. — Но ти, стопанке от Абингтън, се каниш да унищожиш Торн, който се опитва да стане Властелин.

Черните му очи се опитаха да срещнат погледа ѝ, но тя не им позволи.

— Точно така — умишлено лековато отвърна Маг, а драконът беззвучно подсвирна.

— Войната, която преживяхте, е увеличила силите ти неимоверно. Виждах те съвсем ясно, и то от Албинкърк.

Маг доволно се изкиска.

— Винаги съм знаела, че имам талант — каза тя. — Но благодарение на стария магьосник и на игуменката сега имам и познания. — Шивачката вдигна очи. — Ужасяващи познания.

— Съмняваш ли се съществуването на Бог? — попита драконът.

Маг извърна глава.

— Кой сте вие, че да ме питате? Сатаната?

Драконът се изсмя.

— О, не, стопанке. По-скоро ленивият му млад братовчед.

— Ще ми отговорите ли? — попита тя.

— Ти не ми зададе въпрос — кротко отвърна той. — Намекна, че искаш да ти помогна да нападнеш Торн. Намекна също, че би желала да знаеш дали има Бог.

Тя изправи гръб.

— Него мога да го открия и без ваша помощ.

— Хубаво — рече драконът.

— Искам да ми помогнете с Торн.

— Това е другото лице на същата монета, не е ли така? — отвърна драконът. — Ако сама можеш да решиш дали има Бог, едва ли имаш нужда от помощта ми, за да се справиш със смъртен магьосник.

— На вас ще ви е лесно — каза Маг.

— Съвсем вярно, но накрая ще излезе, че аз съм убил кучето. По свои причини — рече той и облегна брадичка на ръцете си.

Тя поклати глава.

— Разбирам, но бих искала да разделите двете страни на монетата.

— Монетата винаги е цяла — каза драконът.

— Монетата винаги е цяла — каза драконът.

Капитанът се огледа и видя, че спътниците му до един премигват като хора, които се събуждат от дълбок сън.

— За мен беше огромно удоволствие да се срещна с вас — каза драконът. — Леглата са топли, огънят е истински, а храната — изключителна, нищо, че аз го казвам. Моля ви, не пестете виното. Освен това ще се засегна, ако не посвирите на арфата на стената. — Той им се усмихна. — Земните работи рядко ме интересуват, но реших да ви помогна почти изцяло заради собствените ми цели, които, повярвайте ми, представляват безкрайно по-малка заплаха за вас и себеподобните ви, отколкото тези на моите роднини. Аз искам само да бъда оставен на мира — имам свои собствени амбиции и те нямат нищо общо с войната, завоеванията, болката или омразата. — Той се усмихна и за миг те зърнаха грамадна глава със зъби колкото бойни кораби и змийски очи като църковни камбанарии. — Ще станете мои съюзници. Ще обикаляте по света и ще служите на целите ми, на собствените си планове и на свободната си воля. Съмнявам се, че ще победим, но ако успеем, ще ни радва мисълта, че сме го постигнали въпреки крайно неравностойната ни позиция — каза драконът и кимна сякаш сам на себе си. — А, да, подаръците ви. Изработих някои артефакти или по-скоро ги събрах точно по този повод. За всеки има по нещо. А на прощаване… — Домакинът им се усмихна на всички. — Позволете ми да ви изпратя по-скоро с няколко мъдри съвета, отколкото с фойерверки. Правете добри дела. Нека ви водят честта и достойнството, но не защото ви е обещана награда, а защото така трябва. Това се отнася колкото за моите хора, толкова и за вашите.