Майлз Камерън - Червения рицар

— Колко очарователно — каза драконът, отиде до полицата край печката, отвори един каменен съд, извади шепа сухи листа и ги натъпка в лулата си. — Вярваш ли в свободната воля, принце?

На капитана започваше да му става горещо, така че се изправи, измърмори „Извинете“, свали жакета си и го закачи до полицата, за да се суши. После пак седна.

— Да — отговори той.

— Защо? — попита драконът.

Капитанът сви рамене.

— Защото ако нямам свободна воля, няма смисъл да играя тази игра.

Драконът поклати глава.

— Ами ако ти кажа, че имаш свободна воля само за някои неща?

Капитанът осъзна, че дъвче една от кожените си ръкавици и престана.

— Ще предположа, че дали имам избор във всяко отношение, или само в едно, е все едно — способността ми да повлияя на вселената е горе-долу една и съща.

— Интересно — кимна драконът. — Човекът и Дивото са просто идеи, философски конструкции. Ако са били създадени, за да представляват — да символизират — две противоположности, възможно ли е да се помирят? Могат ли алфа и омега да разменят местата си в азбуката?

— Още малко и ще кажете, че не съществува нито Дивото, нито хората — усмихна се капитанът.

Драконът се разсмя.

— Този урок си го учил, както разбирам.

— Седял съм в краката на няколко източни философа — отвърна капитанът. — Нямах представа, че са дракони, но сега като се замисля…

Драконът отново се разсмя.

— Радваш ме, така че ще отговоря на въпроса ти. Макар че са две лица на една и съща монета, човекът и Дивото могат да живеят в мир, точно както монетата си живее спокойно в кесията.

— Поотделно ли? — попита капитанът.

Драконът повдигна рамене.

— Монетата винаги е цяла, нали? — попита той, а капитанът се облегна на изключително удобния си стол.

— Брат ми загина — каза Том. — Беше твой васал, а сега е мъртъв. Кажи ми кой го уби.

Драконът сви рамене.

— Брат ти загина извън териториите ми — каза той. — Признавам, че не обърнах особено внимание. Признавам още, че докато бях зает с други неща, някои от народите на Дивото пресякоха земите ми без мое позволение. Истината обаче е, че наложих това ограничение най-вече за свое удобство. Рядко притеснявам хората, било в моите територии, било извън тях и вие двамата с Ранълд сте първите, които изискват да предприема нещо от толкова време насам, че молбата ви няма смисъл.

— Значи няма да отмъстиш за него — кимна Том. — Тогава ми кажи кой го уби.

— Нареждаш ли ми, или ме питаш? — любезно попита драконът. — Това ли е въпросът ти?

Ранълд се наведе напред.

— Да — отвърна той вместо братовчед си. — Може да звучи странно, но не искам да си отмъщавам на сосагиге, макар че посякоха и мен, и Хектор. Искам Торн. Той ги изпрати, той ги призова. Той ги накара да воюват.

Драконът отметна глава назад и се засмя.

— Нима си глупак, Ранълд Лохлан? Племената от Дивото вършат каквото желаят. Те не са деца. Ако са нападнали брат ти, това не е било случайност.

— Ако не беше Торн, нямаше какво да дирят при бродовете — настоя Том.

Драконът облегна брадичка на дясната си ръка.

— Каква част от истината искаш да чуеш, дете на Хълмовете? Колко да ти кажа — достатъчно, за да предизвикам грандиозно отмъщение, или достатъчно, за да не можеш да сториш каквото и да било? Кое предпочиташ?

Ранълд задъвка върха на мустака си.

— Какво толкова можете да ни кажете, че да не можем да сторим каквото и да било? — попита той, а Том свирепо се намръщи.

Драконът се облегна назад, остави лулата и скръсти ръце зад главата си.

— Сосагът, който уби Хектор, се нарича Ота Куон. Достоен враг за теб, Том — амбициозен, пламенен и много вещ. Лошото е, че след време твоят капитан ще пожелае да го направи свой съюзник — рече драконът.

— Нима мислите, че това би спряло Том? — попита Ранълд. — Значи не го познавате.

Драконът поклати глава.

— Не. Зад Ота Куон стоеше Скадай. Именно той рискува да си навлече гнева ви, като нападна вас и стадото ви. Вече е мъртъв, но зад него стои Торн, който бе принуден да воюва от мой роднина, за когото и ти, и брат ти струвате по-малко и от мравки и който желае да изтрие не само вас, но и всеки мъж и жена от лицето на земята. Би трябвало да ви благодаря — току-що осъзнах, че съм проспал големи вълнения, светът се бунтува. Дявол ви взел, всичките.

— Кажи ми името му — настоя Том.

— Том Лохлан, името ти сее страх и на север, и на запад. Демоните и змейовете се подмокрят от ужас, само да те спомене някой — отвърна драконът и го погледна с пълни с нежност очи. — Моят вид обаче… В арсенала ти няма оръжие, с което да можеш да ни навредиш.