Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

те моли да се върнеш във Атина,

предлагайки ти пост и чест, които

на теб един прилягат.

ВТОРИ СЕНАТОР

Той признава,

че проявил е пагубна забрава

към твоите заслуги и сега —

макар и рядко да отменя свойте

решения, — усетил как му липсва

Тимоновата помощ и предчувстващ,

че чака го провал, ако самичък

забави свойта помощ към Тимон,

ни праща сметките да уредим

за миналото, като ти предложим

обезщетение в размер, надхвърлящ

нанесените загуби със много:

такива купища любов и злато,

че да изтрият в теб петната черни,

които наши са, и вместо тях

да впишат цифрите на обичта ни

като навеки твои!

ТИМОН

Вие просто

ме омагьосахте! О, аз съм трогнат

до прага на плача! Да имах само

от луд сърце и от жена очи,

аз бих се просълзил при тези ваши

тъй щедри предложения!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Затуй

послушай ни и завърни се с нас

във нашата — и твоята — Атина

и поеми върховното началство

над нейните войски! Ще бъдеш срещнат

от общата признателност, облечен

със пълна власт и обкръжен със почит.

Така със теб начело ще отблъснем

нашествието на Алкивиад,

разринал с ярост на глиган мира

в страната ни…

ВТОРИ СЕНАТОР

И с грозен меч заплашващ

стените на Атина!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Затова…

ТИМОН

Разбрах ви и съгласен съм, почтени.

Съгласен съм на следното. Така:

ако Алкивиад пролее кръв

на мои сънародници, кажете

на тоз Алкивиад от мен, Тимон,

че мен, Тимон, това не ме засяга;

но ако дръзне той да разори

прекрасната Атина, да оскубе

брадите на почтените ни старци

и чистите ни девственици хвърли

на свойта дива, зверска, потна паплач,

то аз ще съм принуден да му кажа,

че туй не ме засяга. Тъй че нека

го вземе под внимание. А вас

да не засягат техните ножове,

щом имате добри гърла, които

да ги посрещнат! Аз самият слагам

най-простото им ножче по-високо

от най-почтеното атинско гърло.

И с туй ви поверявам на небето,

тъй както на пазач се поверяват

разбойници! 74 74 „… ви поверявам на небето… разбойници.“ — т.е. да ги пази добре, докато бъде изпълнено смъртното им наказание.

ФЛАВИЙ

Вървете! Няма смисъл.

ТИМОН

Да, тръгвайте! Аз трябва да довърша

надгробния си надпис. Още утре

ще може да се види. Слава Богу,

усещам, скоро ще се излекувам

от дългото си здраве и ще встъпя

във нищото, което дава всичко.

Отивайте си и да бъде чума

Алкивиад за вас, а вий — за него!

И туй да трае!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Тръгвай! Губим време.

ТИМОН

Все пак аз любя своята родина

и не злорадствам в нейната беда,

тъй както се говори.

ПЪРВИ СЕНАТОР

Умна реч.

ТИМОН

Привет от мен на всички атиняни!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Тез думи славят устните, които

изпращат ги към нашите уши!

ВТОРИ СЕНАТОР

И влизат в тях, посрещнати със радост,

като войски през триумфални порти!

ТИМОН

Привет на тях и нека всички знаят,

че аз, желаейки да ги спася

от скърбите, от нападите вражи,

от болки, загуби, любовни мъки,

от всичките превратности, с които

се сблъсква корабчето на човека

във жизненото плаване, реших

все пак една услуга да им сторя:

ще ги науча да осуетят

гнева на бесния Алкивиад.

ПЪРВИ СЕНАТОР

Харесва ми. Решил е да се върне.

ТИМОН

До пещерата ми расте дърво,

което съм решил да отсека

днес-утре. Съобщете, ще ви моля,

на моите приятели, на всички

по ред на степента им в обществото,

че ако някой иска да приключи

с теглата си, увисвайки на него,

ще трябва да побърза, докато

не съм го махнал. Поздрав на Атина!

ФЛАВИЙ

Не го дразнете! Няма да отстъпи.

ТИМОН

И втори път не идвайте! Кажете

в града си, че Тимон е изградил

последния си дом досам морето,

сред нисък залив, гдето всеки ден

ще го залива то с въртопи гневни

и пръска яростно със бяла пяна…

Уста, гответе се за сетна дума:

неправдата да я оправи чума!

Човеци, род жесток, немилосърд,

гробове сейте и жънете смърт!

На тоя свят аз нямам нищо мило.

Тимон отива си. Гасни светило!

Излиза.

ПЪРВИ СЕНАТОР

Обидата е враснала дълбоко

в душата му!

ВТОРИ СЕНАТОР

Надеждата ни рухна!

Ще трябва да се върнем и да видим