Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Кажи на краля, като я напусна,

нагде клонеше битката, как бяха

противниците?

ОФИЦЕРЪТ

Със еднакъв изглед.

Като двамина капнали плувци,

които, вкопчени един във друг,

си пречат на изкуството. Макдоналд —

роден метежник, тъй като към бунта

го тласкат всички низости природни,

гъмжащи в него — хвърли срещу нас

рояк от диви келти 78 78 Келти — галско племе, обитавало в древността Западна Англия. , насъбрани

от Западните острови 79 79 „… Западните острови…“ — става дума за Хебридските острови в Атлантическия океан, западно от Англия. , и вече

Фортуна му раздаваше усмивки

като обозна стърва. Но напразно:

защото храбрият Макбет — достоен

за туй си прозвище, — презрял съдбата,

със меч, димящ от вража кръв, се вряза

в пълчищата му и когато стигна

до раба разбунтуван, без да встъпва

в поклони и приветствия, разпра го

от пъпа до зъбите и набучи

главата му над крепостния зид.

ДЪНКАН

Познавам братовчед си! Храбър рицар!

ОФИЦЕРЪТ

Но както често тътени и бури

се раждат във морето там, отдето

изгрява слънцето, тъй този извор,

от който радост чакахме, заля ни

с потоци от нерадост. Чувай, чувай,

кралю Шотландски! Справедливостта,

въоръжена с храброст, тъкмо беше

принудила скокливите ирландци

да плюят на петите си, и ето,

Норвежкият владетел, зърнал сгода,

със пресни сили, в лъснати доспехи,

се хвърли върху нас!

ДЪНКАН

И туй изплаши

началниците ни Макбет и Банко?

ОФИЦЕРЪТ

Да, както плаши щиглецът орела

и заекът — лъва! Те, честна дума,

превърнаха се в две гърла топовни 80 80 „… гърла топовни…“ — един от честите у Шекспир анахронизми: през XI век, през който се развива действието, още не са познавали барута.

със удвоен заряд — тъй с двойна сила

косяха неприятеля. Не зная

дали желаеха да се изкъпят

в димящи кърви, или да прославят

Голгота нова, но едно такова

побоище… Слабея! Мойте рани

очакват помощ!…

ДЪНКАН

Рани и слова

ти правят чест!… Водете го при лекар!

Неколцина от Свитата извеждат Офицера.

Влизат Рос и Ангъс.

А кой е тоз?

МАЛКОМ

Достойният тан 81 81 Тан — високо шотландско благородническо звание. Рос!

ЛЕНОКС

Очите му блестят! Навярно носи

големи вести!

РОС

Бог да пази краля!

ДЪНКАН

Отгде пристигаш, благородни тане?

РОС

От Файф, кралю, където знамената

на ледните норвежци ни обвяха

със своя мраз. Те тръгнаха към нас

начело със самия си владетел,

подсилени от подлата измяна

на Кодорския тан. Но, обкован

във тежка броня, храбрият Макбет

излезе срещу Свено и в двубой

на меч със меч и щит със щит прегъна

надменния му дух. И тъй, кралю,

победата е наша!

ДЪНКАН

Славна вест!

РОС

Сега горкият Свено проси мир;

и да зарови своите убити,

ний позволихме му едва когато

на остров Свети Колм ни наброи

в хазната десет хиляди жълтици.

ДЪНКАН

И Кодорският тан от днес нататък

не ще изменя вече! Разгласи

да бъде тутакси обезглавен

и поздрави героя на войната

със неговия сан!

РОС

Разбрано, сър!

ДЪНКАН

За подлост този сан му е отнет —

за доблест получава го Макбет!

Излизат.

Сред пустошта.

Гръм. Влизат Трите вещици.

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Къде беше, сестро?

ВТОРА ВЕЩИЦА

Свине морих.

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Ами ти, сестрице?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Една женка моряшка, гледам, седнала с кестени в скута, пък като замляскала, като зажвакала! „Дай и на мен!“ — казвам й. А краставата му трътла: „Къш — вика, — вещице!“ Знам го аз мъжа й, кормчия е на „Тигър“. Плъх ще стана, в решето ще скоча, през морето ще заплавам подире му,

няма нощ и ден да мигна,

край Алепо ще го стигна —

мъчно ще се отърве

от обратни ветрове!

ВТОРА ВЕЩИЦА

Да ти дам ли една буря?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Много мило!

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Да ти туря

един вятър и от мене?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Дай го — нейде ще се дене!

Във чувала ми сега са

всички хали от компаса —

мъж й сън не ще го хване,

като сено сух ще стане,

двайсет седмици ще крее,

чезне, тлее и линее;

нямам власт да го удавя,