Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

как иначе, без него, да посрещнем

опасността.

ПЪРВИ СЕНАТОР

И то със бърза крачка!

Излизат.

Пред стените на Атина.

Влизат други двама Сенатори и Пратеник.

ТРЕТИ СЕНАТОР

Вестта ти не е весела. Нима

войските му са толкоз многобройни?

ПРАТЕНИКЪТ

И повече дори! При туй се движи

тъй бързо, че ще бъде скоро тук!

ЧЕТВЪРТИ СЕНАТОР

Ако се върнат без Тимон, Атина

е в безизходица!

ПРАТЕНИКЪТ

По пътя срещнах

един вестител на Алкивиад,

приятел стар. Макар че сме сега

противници, отдавнашната дружба

надви във нас и той ми довери,

че бързал към Тимон с писмо от своя

военачалник, във което той

се молел на Тимон да му помогне

във похода срещу Атина, който

бил предприет отчасти зарад него.

Влизат Първи и Втори сенатор.

ТРЕТИ СЕНАТОР

Ха, ето ги и нашите! Сами са!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Недейте се надява на Тимон!

Алкивиадовите барабани

се чуват вече! Търкащи ботуши

изпълват въздуха със грозен прах!

Да влезем и се готвим за отбрана!

Май ний сме падането, те — капана!

Излизат.

Пред пещерата на Тимон. Надгробен камък.

Влиза Войник на Алкивиад.

ВОЙНИКЪТ

По описанието тук ще бъде…

Хей! Кой е вътре?… Никой! Туй какво е?

Изтекъл е Тимоновият век.

Живял е тука звяр, а не човек.

Това е, явно, неговият гроб.

Какво написано е, не разбирам,

но ще извадя с восък отпечатък

за моя господар Алкивиад,

на знания богат, макар и млад.

Той вече е навярно пред Атина,

готов да я превърне във руина.

Излиза.

Пред стените на Атина.

Тръбен звук. Влиза Алкивиад, следван от Войници.

АЛКИВИАД

Тръби на тоз пъзлив и блуден град

появата ми грозна!

Тръбен сигнал за преговори. Сенаторите се появяват над стените.

До днеска вий със своя произвол

царяхте вред, а вашите прищевки

се смятаха закон. До днеска аз

и тез, които като мен мълчаха,

потиснати от силата ви, само

издъхвахме със скръстени ръце

страданието си. Но дойде време,

когато сгънатата гръбна жила

на смелия, отскочила със сила,

извиква: „Стига толкова!“ Сега

задъханата кривда ще се гуши,

от страх обзета, в мекото кресло,

а тлъстото нахалство ще търчи,

подрусвайки лойта си!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Знатни момко,

когато твоят ропот бил е още

в ума ти скрит, преди да се сдобием

със сили — ти, ний — с поводи за страх,

изпратихме ти хора със задача

беса ти със балсам да уталожат

и заличат вините ни към теб

с количества любов, които даже

ги надвишаваха.

ВТОРИ СЕНАТОР

И също тъй

опитахме да помирим с Атина

избягващия хората Тимон,

изпращайки му поздрави смирени

и щедри обещания. Не всички

виновни са, не всички заслужават

наказващия удар!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Тез стени

не са градени от онез, които

обидиха те; а и таз обида

не е тъй страшна, че високи кули,

училища и храмове да рухват

зарад греха на някои.

ВТОРИ СЕНАТОР

При туй

тез, дето те направиха изгнаник,

не са сред живите: това, че бяха

показали тъй срамно безразсъдство,

разби сърцата им. С развято знаме

влез, млади покорителю, в града ни!

И ако ти жадуваш мъст, каквато

природата отхвърля, накажи

със подесетна казън своя град:

един на всеки десет да загине

от жителите му. И нека зарът

със черните си точки казва чий

чер ден настъпил е!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Не ще е право

да плащат тез, които днес живеят,

вината на живелите до вчера.

Грехът не преминава във наследство

като имот. Съгражданино наш,

войниците си вкарай във града ни,

но остави гнева си вън от него!

Смили се над Атина — люлка твоя,

над свойте сродници, които могат

да паднат в бурята на твойта мъст

покрай виновните! Като пастир

овците заразени отлъчи,

а не коли поред!

ВТОРИ СЕНАТОР

Което искаш,

по-лесно ще го стигнеш със усмивка,

отколкото ако си правиш път

със меча си!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Понатисни със крак

залостените ни врати и те

ще се разтворят, ако си предшестван

от своето сърце, което казва:

„Приятел съм!“

ВТОРИ СЕНАТОР

Хвърли ни ръкавица

или подобна своя вещ в залог,