Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

единствено от обич, дълг и грижа

за вашите душевни и телесни

храна и здраве. Скъпи господарю,

повярвайте, отдал бих всяка полза —

сегашна или бъдеща, — която

ми би донесъл постът тук, за туй

да бъда след лишения и глад

платен с това да ви съзра богат!

ТИМОН

Но аз такъв съм! Виж, човече честни —

еднички на света, — от мойта бедност

изпращат ти богатство небесата!

Вземи и сбогом! И живей в охолство!

Но при едно условие: далече

от другите! Проклинай ги! Мрази ги!

И жал към никого! Преди бедняка

от тебе милостиня да дочака,

месата му да се стопят докрай

по костите! На песа давай туй,

което на човеците отказваш!

В затвор да гният, в дългове да креят,

кръвта им зла зъл мор да изгори,

да гаснат като келяви гори!…

На добър час!

ФЛАВИЙ

Не ме пъдете! Нека

остана с вас! Утеха ще ви бъда!

ТИМОН

Додето благославям те, върви,

ако не щеш с проклятия да тръгнеш!

От днес натам живей усамотен

и остави във самота и мен!

Излизат в различни страни.

Пред пещерата на Тимон.

Влизат Поетът и Живописецът.

Тимон ги наблюдава от пещерата.

ПОЕТЪТ

Както ми разправяха, мястото му трябва да е някъде наблизо.

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Как мислите: дали са верни слуховете, че бил натъпкан със злато?

ПОЕТЪТ

Разбира се. Алкивиад го твърди. Фриния и Тимандра са получили злато от него. Дал е много и на неколцина скитащи войници. Говорят, че бил подарил на домоуправителя си огромна сума.

ПОЕТЪТ

Тогава неговото разорение е било само за проверка на приятелите му?

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Точно така. Ще видите как отново ще се извиси в Атина като палма наред с най-високите. Тъй че няма да сгрешим, като му поднесем своята вярност в мнимото му нещастие. Това ще ни издигне в очите му и е вероятно да награди намеренията ни за труда, който си даваме, стига да излезе вярна мълвата за богатството му.

ПОЕТЪТ

Вие какво ще му поднесете?

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Сега засега само своето посещение. Но ще му обещая великолепна картина.

ПОЕТЪТ

И аз мисля да постъпя така: ще му кажа, че съм замислил нещо, което възнамерявам да му посветя.

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Отлично! Обещаването, това е нещо напълно в духа на века ни. Защото събужда очаквания. А изпълняването на обещанията е най-глупавото нещо на света и напоследък — освен сред по-простите хорица — изчезнало от обръщение. Да даваш обещания, говори за изисканост и е на мода днес; напротив, едно изпълнено обещание напомня съставено завещание — от него проличава, че който го е направил, е тежко болен.

Тимон излиза от пещерата.

ТИМОН (настрани)

Превъзходни живописецо, не можеш изписа по-отблъскващ човек от себе си!

ПОЕТЪТ

Чудя се какво да му кажа, че готвя за него. Най-добре е да бъде нещо, свързано с неговия случай. Една сатирична сценка за нетрайността на благополучието, изобличаваща тълпата от ласкатели, която обкръжава разцвета и богатството.

ТИМОН (настрани)

Искаш да използваш себе си за модел на мерзавеца? Да бичуваш собствените си пороци у другите? Пиши, прави го! Имам злато за теб!

ПОЕТЪТ

Добре, да го потърсим.

„Не сграбчиш ли печалбата без страх,

към своята изгода вършиш грях!“

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Така е.

„Търси по светло своите неща,

а не когато скрие ги нощта!“

Върви със мен!

ТИМОН

Ще ви науча аз!… О, жълто злато,

какво велико божество си ти,

щом кланят ти се в този храм, по-долен

от кочина! Ти кораби строиш,

ореш вълните и у роба вдъхваш

благоговение пред господаря!

Вовеки нека бъде твойта слава

и който твой е, мор да го венчава!…

Сега ще видят те!

Излиза напред.

ПОЕТЪТ

Привет, Тимоне!

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Господарю наш!

ТИМОН

Наистина ли доживях да видя

двамина честни хора?

ПОЕТЪТ

Господарю,

изпитвали безкрайната ти щедрост

на себе си тъй често, щом узнахме,

че ти си се оттеглил, изоставен

от своите приятели, чиито

отблъскващи души — о, мерзка низост! —

без четните камшици на небето

не могат… Как? Това на тебе, който

като планета действаше на тях

със свойто благородство!… Аз не мога

от възмущение да облека