Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

АПЕМАНТ

Ако изобщо би могъл да ме зарадваш с речта си, сега би било: Атина е станала гора, пълна с такива животни!

ТИМОН

Че как е успяло едно магаре да изрита стените й, та те виждам тук?

АПЕМАНТ

Един поет и един живописец са на път насам — дано чумата на обществото им се струпа върху тебе! Страх ме е да не я хвана и затуй се оттеглям. Когато нямам нищо друго за правене, ще те потърся пак.

ТИМОН

Когато останеш единственото живо създание, ще ти се зарадвам. По-добре да съм пес на просяк, отколкото Апемант!

АПЕМАНТ

Ти си върхът на всички празноглавци!

ТИМОН

По-чист да беше, та да те заплюя!

АПЕМАНТ

А ти за ругатня си недостоен!

ТИМОН

Най-злият негодяй до теб е гълъб!

АПЕМАНТ

От твоята уста лъхти проказа!

ТИМОН

Когато казвам името ти! Вече

да съм те зашлевил, но ме е страх,

че може да си заразя ръката!

АПЕМАНТ

Дано да ти окапе и така!

ТИМОН

Марш, куче краставо! Защо живееш?

Припадам при вида ти!

АПЕМАНТ

Пукай бързо!

ТИМОН

Обирай се! Главата бих ти пръснал,

но жал ми е за камъка, негодник!

Хвърля камъни по Апемант.

АПЕМАНТ

Гад!

ТИМОН

Раб!

АПЕМАНТ

Жабок!

ТИМОН

Разбойник! Кучи син…

Противен ми е тоз коварен свят

и аз от него ще приемам само

необходимото. Тимоне, почвай

да си копаеш трапа!… Нека бъде

там, гдето белопенните вълни

в надгробния ми камък ще се пръскат;

и епитафия ще си издялам

такава, че столетия със нея

следсмъртно на живота да се смея!…

Към златото.

О, ти, цареубиецо сияйни,

ти, разкъсвачо мил на кръвни връзки,

блестящи осквернителю на най-

неопетненото семейно ложе,

ти, храбри Марсе, ти, чаровни, свежи

любовнико, чиято вечна младост

разтапя пряспата благочестива

в Дианиния скут 73 73 „… пряспата благочестива в Дианиния скут…“ (мит.) — Диана е римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с луната. ; ти, зрими Боже,

в чиято власт е да сближава всички

непримиримости и да ги кара

да се целуват страстно; ти, което

на сто езика можеш да говориш

във всички области; ти, пробен камък

на хорските сърца, въобрази си,

че робите ти вдигнали са бунт,

и между тях със свойта странна сила

посей такваз вражда, че зверовете

да станат господари на света!

АПЕМАНТ

Дано и твоята молба се сбъдне,

но след смъртта ми! Аз ще разглася,

че имаш злато и след малко тука

тълпи ще потекат!

ТИМОН

Тълпи?

АПЕМАНТ

Тъй точно!

ТИМОН

Гърба ти, моля те!

АПЕМАНТ

Ще си отида.

Живей във нищетата си!

ТИМОН

Ти — в свойта!

И дълго, дорде пукнеш!…

Апемант излиза.

Отървах се!

Влизат неколцина Крадци.

Как? Още същества с човешки образ?

Яж корени, Тимоне, и презри ги!

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Отде ще има злато? Ще излезе само остатък някакъв, някоя троха от богатството му. Нали е изпаднал в тази меланхолия тъкмо защото му се е свършило златото и приятелите му са го изоставили!

ВТОРИ КРАДЕЦ

Все пак казват, че имал с лопата да го ринеш.

ТРЕТИ КРАДЕЦ

Да го изпитаме! Ако не го цени, ще ни го даде сам и лесно; а ако го пази скъпернически за себе си, как ще му го вземем?

ВТОРИ КРАДЕЦ

Така е. Няма да го държи у себе си, я! Скрил го е нейде.

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Не е ли той?

ВСИЧКИ

Къде?

ВТОРИ КРАДЕЦ

Прилича на описанието!

ТРЕТИ КРАДЕЦ

Той е! Познах го!

КРАДЦИТЕ

Здравей, Тимоне!

ТИМОН

Какво има, крадци?

КРАДЦИТЕ

Не сме крадци, а войници!

ТИМОН

И двете сте, и от жена родени!

КРАДЦИТЕ

Не сме крадци, а люде в крайна нужда!

ТИМОН

Най-крайната ни нужда е храната,

а тя е под носа ви. Вижте само:

земята крие корени безбройни;

сто изворчета бликат в кръг от миля;

дъбът ви дава жълъди; със шипки

ви кани храстът — гдето да се взрете,

стопанката Природа ви разстила

трапеза с изобилни ястия.

Как „нужда“? Каква „нужда“?

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Ний не можем

да караме с трева, зрънца, вода

като животни, птици или риби!

ТИМОН

И даже със животни, птици, риби