Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

на мъжкото начало! На ви още!

Да бъде то проклятие за вас,

които сте проклятие за други!

И в смраден ров да свършите дано!

ФРИНИЯи ТИМАНДРА

Тимоне, дай ни повече уроци

и повече пара!

ТИМОН

Това е само

предплата — първо повече пороци

и повече вреда!

АЛКИВИАД

След мене, драги!

Атино, трепери! Тимоне, сбогом!

Ако се сбъдне моята мечта,

ще дойда пак!

ТИМОН

Ако се сбъдне мойта,

не ще те видя!

АЛКИВИАД

Че какво ти сторих?

ТИМОН

Похвали ме.

АЛКИВИАД

Нима това е лошо?

ТИМОН

Да, опитът го казва всеки ден.

Забирай кучките си и поемай!

АЛКИВИАД

Раздразваме го само… Барабанът!

Барабанен бой. Излиза, следван от Фриния и Тимандра.

ТИМОН

Не е ли чудно, че човек, измъчен

от хорската неблагодарност, може

да чувства глад.

Копае.

О, ти, всеобща майко,

която с неизмерното си лоно

и с необхватната си бозка раждаш

и кърмиш всичко живо; ти, която

с единосъщото си вещество

изпълнила си свойто гордо чедо,

наречено „човек“, и породила

отровния слепок 69 69 „… отровния слепок…“ — безвредният слепок е бил смятан в миналото за отровен. , змията синя,

жабока чер, златистия дъждовник

и всички други безобразни твари

под къдравия балдахин, огрян

от живия Хиперионов пламък 70 70 „… Хиперионов пламък…“ (мит.) — Хиперион бил баща на Хелиос, древногръцкия бог на слънцето. Хиперионов пламък — слънце. ,

дари на оня, който ненавижда

човешките си братя, скъден корен

от своите недра и заповядай

на своето чрево да не множи

неблагодарния човешки род!

Забременявай с тигри, вълци, мечки,

със дракони, с чудовища, каквито

лицето ти, извърнато нагоре,

не е показвало до наши дни

на мраморния небосвод!… Ха, корен!

Благодаря ти!… Изсуши докрай

лозя и ниви, с чийто плод, превърнат

в напитки сладостни и вкусни гозби,

неблагодарният човек замътва

ума си…

Влиза Апемант.

Още хора? Чума! Чума!

АПЕМАНТ

Узнах, че тука си и че се мъчиш

на мен да подражаваш по живот.

ТИМОН

Това ще е, защото нямаш куче

от него да се уча. Дано пукнеш!

АПЕМАНТ

Това при теб е меланхолна слабост,

повърхностно отпускане, родено

от мрачното ти бъдеще. Защо са

таз пустош, таз лопата, тези дрипи,

туй мръщене! Доскорошните твои

ласкатели се носят във коприни,

лежат на меко, пият вино, мачкат

напарфюмираните си зарази

и вече не си спомнят, че Тимон

е съществувал! Не срами гората

със тези свои пози на сръдливец!

Ласкател сам стани и постарай се

да преуспееш чрез онуй, което

те разори на времето; смажи

коленните си стави, нека тоз,

комуто се подмазваш, със дъха си,

да смъква шапката ти; възхвалявай

най-лошото във него — и със тебе

тъй правеха доскоро и тогава

ушите ти приемаха словата

като кръчмари, викащи: „Хей влизай!“,

на който мине. Редно е да станеш

мошеник сам — да имаше пари,

зарадвал би мошениците пак.

Не се старай на мене да приличаш!

ТИМОН

Приличам ли на теб, ще се откажа

от себе си!

АПЕМАНТ

Ти вече се отказа,

оставайки на себе си приличен:

бе смахнат — стана луд! Нима си мислиш,

че груб прислужник като този вятър

ще ти подтопля дрехата? Че тези

дървета в мъх, по-стари от орлите,

ще припкат да ти служат? Че потокът,

скован от лед, с напитка сгряна сутрин

подир гуляй вкуса ще ти оправя?

Извикай тварите, които голи

живеят под враждебни небеса

и срещат с плът, от нищо непокрита,

природата, каквато е; поискай

от тях да те ласкаят и ще видиш…

ТИМОН

… че съм говорил със глупак. Махни се!

АПЕМАНТ

Така ми по̀ харесваш!

ТИМОН

А пък ти

на мен по-малко!

АПЕМАНТ

А защо?

ТИМОН

Защото

ласкаеш и нещастник като мен.

АПЕМАНТ

Не те лаская, а ти казвам само,

че си такъв.

ТИМОН

Защо си тук тогава?

АПЕМАНТ

За да те дразня.

ТИМОН

Действие, което

глупакът и негодникът извършват.

Доставя ли ти радост?

АПЕМАНТ

Да!

ТИМОН

Ха, значи

си и негодник!

АПЕМАНТ

Ако бе облякъл

таз груба дреха сам, за да накажеш

надменността си, би било добре.