Но ти си го направил по принуда.
Ако не беше стигнал до просия,
и днеска би живял по богаташки.
Виж, бедността желана надживява
нетрайния разкош: той все се пълни
и все не е докрай, докато тя
достига лесно скромната си мярка.
В сравнение с доволния бедняк
и най-богатият е триж злочест,
щом липсва му доволството. А ти
би трябвало смъртта си да подириш,
какъвто си окаян!
ТИМОН
За това
от мене по-окаяният няма
да ми даде съвет! Ти кой си? Раб,
когото нежноръката Фортуна
не е прегръщала, отгледан тъй,
че да израснеш куче. Ако ти
се бе издигал като мене още
от пелени по сладостната стълба,
която краткият живот предлага
на обкръжените от рой слуги
любимци свои, ти се би пропил;
размекнал би младежките си сили
в легла на уличници и, забравил
студените заръки на ума ни,
би гонил прелъстителния дивеч,
додето можеш. А пък аз, аз — който
в света навлязох като във дюкян
за лакомства, аз, който разполагах
със повече сърца, очи, езици,
отколкото могъл бих да използвам,
отвредом зашумили ме безбройни
като листа по дъб, и мигом — фу-у! —
като листа от дъб, при първи мраз
отлитнали, оставили ме гол
под бурите!… — аз, свикналият само
на радости, да понеса туй всичко,
не беше съвсем леко! Ти си расъл
в лишения, калил си се във мъки —
защо ще мразиш хората? Нима
са те ласкали и си ги дарявал?
Щом трябва да кълнеш, кълни баща си,
голтака мръсен, който в миг на яд
напълнил е въшливата ти майка,
за да изврякаш ти, наследствен дрипльо
Пръждосвай се оттук! Ако не беше
с тъй долен произход, и ти би бил
измамник и ласкател!
АПЕМАНТ
Още горд си!
ТИМОН
С това че нямам име Апемант!
АПЕМАНТ
Пък аз — че нямам име на разсипник!
ТИМОН
Пък аз — че имам го! Дори да беше
в теб всичко мое, пак те бих оставил
да се обесиш! Махай се оттук!…
Защо не е в туй цялата Атина,
та да я хрусна тъй!
Яде корен.
АПЕМАНТ
Ще подсладя
трапезата ти.
Предлага на Тимон храна.
ТИМОН
Първо обществото
ми подслади, изчезвайки оттук!
АПЕМАНТ
Тъй свойто общество ще подсладя
чрез твойта липса!
ТИМОН
Още не е пълна.
Доподслади го, моля те, по-бързо!
АПЕМАНТ
Кажи какво да отнеса в Атина?
ТИМОН
Присъствието си. И като вихър!
Но, ако искаш, можеш да им кажеш,
че имам злато. Ето, гледай тук!
АПЕМАНТ
От злато няма полза в пустошта.
ТИМОН
Обратното — най-много има в нея:
тук спи и зло не върши.
АПЕМАНТ
Ти где спиш?
ТИМОН
Под туй над мен. А ти къде ядеш?
АПЕМАНТ
Където видя ядене.
ТИМОН
Да беше
отровата послушна на ума ми!
АПЕМАНТ
Где би я пратил?
ТИМОН
Във твойто блюдо!
АПЕМАНТ
Ти никога не си се движил във златната среда, а само в двете крайности. Когато тънеше в злато и благовония, хората ти се смееха на прекалената изтънченост; вече не страдаш от нея, но те сега те презират за обратното. На ти една дренка. Изяж я!
ТИМОН
Не ям, което не обичам.
АПЕМАНТ
Не обичаш ли дренки?
ТИМОН
Не, макар и да ти приличат по стипчивост.
АПЕМАНТ
Ако беше предпочел стипчивите приятели пред сладките, сега щеше да имаш по-малко стипчива участ. Видял ли си човек с широка ръка да е обичан съответно на парите, които пилее?
ТИМОН
А ти видял ли си човек без пари за пилеене, който изобщо да е обичан?
АПЕМАНТ
Аз съм такъв.
ТИМОН
Ясно ми е. Значи имаш все пак колкото да храниш куче.
АПЕМАНТ
Според тебе коя твар прилича най-много на ласкателя?
ТИМОН
Жената. Но мъжът — мъжът е самото ласкателство! Какво би направил със света, Апеманте, ако от теб зависеше?
АПЕМАНТ
Бих го дал на хищните животни, за да го очистят от хората.
ТИМОН
Би ли искал да се откажеш от човешкото в себе си и да останеш животно сред животните?
АПЕМАНТ
Да, Тимоне!
ТИМОН
Наистина животинско желание и дано го чуят боговете! Станеш ли лъв, лисицата ще те измами, станеш ли агне, пак тя ще те изяде; станеш ли лисица, лъвът ще повярва и на магарето, ако то те обвини; станеш ли магаре, глупостта ще те мъчи и ще живееш само за закуска на вълка; станеш ли вълк, лакомията ще те преследва и често ще излагаш живота си заради обяда; а станеш ли еднорог, гордостта ще те погуби и стори жертва на собствения ти бяс 71 71 „… станеш ли еднорог… на собствения ти бяс…“ — изглежда според средновековното вярване митичното животно Еднорог се ловяло, като ловецът, скрит зад дърво, го разярявал дотам, че то забождало рога си в ствола му и оставало пленено и беззащитно.
; станеш ли мечка, ще те убие конят 72 72 „… станеш ли мечка, ще те убие конят…“ — неясен пасаж, макар че в Средновековието съществувало убеждение, че мечката и конят са в особена вражда.
; кон ако си, ще те разкъса леопардът; ако си леопард, ще си сродник на лъва и петното на родството ще хвърля върху тебе неговите вини въпреки собствените ти петна. Едничка защита ще ти бъде бягството, единствено спасение — отсъствието! С какво животно можеш да си смениш кожата, без да станеш жертва на друго животно? И какво животно вече си станал, та не виждаш, че губиш от смяната?
Читать дальше