Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

не можете да карате за дълго.

Вий трябва да ядете хора, зная.

Все пак благодаря ви за това,

че сте крадци отявлени, не скрити

под образ благ, защото има кражба

без граници в кръга ограничен

на честните занятия. Джебчии,

на, дръжте злато! Тръгвайте, смучете

кръвта на гроздето, додето тя

накара вашата да шупне в треска

и с туй помогне ви да отървете

бесилото! Недейте дава вяра

на лекаря! Отрова е церът му!

Вий грабите — той граби и убива!

Крадете значи, щом като това е

призванието ви! Ще ви услужа

със два-три примера от занаята:

крадец е слънцето, което тегли

към себе си безбрежното море.

Луната също крадла е, защото

задига бледата си светлина

от слънцето. Крадец е и морето,

което със талазите си солни

обсебва лунните мъгли. Земята

и тя е крадла, тъй като тлъстее

от тайно присвоявания тор

на хора и животни. Всяко нещо

краде от друго. И законът, който

за вас юзда е и камшик, съдържа

в жестоката си сила тайна кражба.

Мразете се! Крадете се взаимно!

На още! И колете всеки срещнат —

крадец ще е! Разбивайте дюкяни —

каквото да откраднете, крадец

ще е окраден! И ако крадете

по-малко, затова да ви съсипе

откраднатото. Нека бъде тъй!

ТРЕТИ КРАДЕЦ

От толкоз убеждаване да карам постарому, току-виж, съм се отказал от занаята.

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Той ни съветва да крадем, защото мрази човечеството, а не че иска да преуспеем с нашия занаят.

ВТОРИ КРАДЕЦ

Аз ще го слушам, както се слуша враг, и ще тръгна по правия път.

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Да дочакаме първо мира в Атина. Никога не е късно да станеш честен!

Крадци те излизат. Влиза Флавий.

ФЛАВИЙ

О, богове, нима тоз рухнал мъж

е моят господар? Какъв разгром!

О, пример паметен за добрина,

употребена зле! Каква промяна

извършила е нуждата във него!

Приятели го тласнаха в таз яма!

О, грозна подлост! По-ужасна няма!

Разбрах защо небето ни зове:

„Любете, хора, свойте врагове!“ —

как няма, щом приятелят ти драг

по-подъл е към теб от твоя враг!…

Съгледа ме! Ще му изкажа свойто

прискърбие и ще остана негов

слуга до гроб!… О, господарю мой!…

ТИМОН

Ти кой си! Къш!

ФЛАВИЙ

Нима сте ме забравил,

почтени господарю?

ТИМОН

А как мислиш?

Забравих аз отдавна всички хора

и значи — щом грухтиш, че си човек, —

забравил съм и теб!

ФЛАВИЙ

О, господарю,

бях скромен, ала честен ваш служител.

ТИМОН

Тогава не те зная. Не съм имал

в дома си честни хора. Всички бяха

хрантутници, достойни да поднасят

блюда на негодяи!

ФЛАВИЙ

Небесата

са ми свидетели, че никой друг

домоуправител не е съглеждал

разрухата на своя господар

със толкоз болка!

ТИМОН

Плачеш? Приближи се!

Обиквам те, защото си жена

и нямаш каменния мъжки поглед,

във който влагата избива само

при мигове на веселост и похот.

Мъжете! Милостта е мъртва в тях!

О, век, незнаещ плач освен от смях!

ФЛАВИЙ

Аз моля ви, любезни господарю,

познайте ме, скръбта ми приемете

и докогато трае туй оскъдно

богатство мое, нека да остана

слуга при вас!

ТИМОН

Как може да съм имал

слуга тъй честен, верен и — сега —

тъй утешаващ? О, това почти

опитомява дивия ми дух!

Ела да те погледна! Да, безспорно

тоз мъж е бил създаден от жена!

О, богове, умерени във всичко,

простете ми прибързаните клетви

към цялото ни племе! Обявявам

един човек за честен!… Но един,

разбирайте ме правилно! И той е

слуга при туй!… Как исках да съм враг

на цялото човечество, а ти

откупи се! Но всички освен теб

ще прокълна!… И при това ти, драги,

не си тъй умен, колкото си честен,

защото, ако беше ме зарязал,

по-бързо би намерил друга служба.

До втори господар мнозина днеска

достигат, като стъпват на врата

на първия си. Но кажи ми честно —

аз вече се съмнявам и когато

не се съмнявам, както е сега, —

не е ли твоята любезност алчна,

любезност, но под лихва, като тази

на богаташа, който уж раздава,

но за да вземе двайсет за едно?

ФЛАВИЙ

Не, скъпи господарю! И туй ваше

неверие е много закъсняло.

Съмнението нужно е в разкоша,

не работата като стане лоша,

но поумняват нашите глави,

домът когато рухнал е, уви!

При вас аз ида, небесата знаят