Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

чудовищната таз неблагодарност

във нищи думи!

ТИМОН

Остави я гола,

тъй хората по-ясно ще я виждат;

а вие, честните, чрез свойта честност

ще я изтъквате.

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Ний двама дълго

се къпахме в дъжда на твойта щедрост

и помним го.

ТИМОН

Да, вий сте честни хора!

ЖИВОПИСЕЦЪТ

И тук дойдохме, за да ти помогнем.

ТИМОН

О, честни хора! Как да ви платя?

С вода и корени да ви почерпя?

Не — казвате?

ПОЕТЪТи ЖИВОПИСЕЦЪТ

Каквото ти желаеш,

готови сме за теб да го направим!

ТИМОН

Да, честни хора! Чули сте навярно,

че имам злато? Зная, че сте чули.

Кажете си го като честни хора!

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Подобен слух се носи, господарю,

но не затуй дошли сме двама тук.

ТИМОН

Свръхчестни хора!… Ти наподобяваш

действителното по-добре от всички

атински живописци. Да, ти правиш

подобия наистина чудесни

на истината.

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Толкоз чак не са…

ТИМОН

Са! Са! Недей да скромничиш!… Ти също

тъй ловко си играеш със стиха,

че си в изкуството да си естествен

наш пръв поет. И въпреки това,

приятели естествени и честни,

вий правите и двама една грешка…

макар че тя е дребна, не си струва

труда да се поправя…

ПОЕТЪТи ЖИВОПИСЕЦЪТ

Господарю,

кажи ни я! Бъди така добър!

ТИМОН

Не! Знам, ще се обидите.

ПОЕТЪТи ЖИВОПИСЕЦЪТ

Напротив,

сърдечно ще ти бъдем благодарни!

ТИМОН

Наистина?

ПОЕТЪТи ЖИВОПИСЕЦЪТ

Повярвай ни!

ТИМОН

Добре!

И ти, и ти, вий, двамата, сте дали

по на един измамник да ви влезе

под кожата.

ПОЕТЪТи ЖИВОПИСЕЦЪТ

Така ли? Кой ще бъде?

ТИМОН

Да, да, така. И всеки вижда своя

как лъже, как двуличничи, как прави

мошеничества, но си го обича,

пои го, храни го, държи го скътан

в сърцето си, макар добре да знай,

че оня е отявлен негодяй.

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Такъв познат аз нямам!

ПОЕТЪТ

И аз също!

ТИМОН

Послушайте! Аз много ви обичам,

но отърсете се от тези двама

негодници, с ножове ги колете,

бесете ги, давете ги във нужник,

правете — струвайте, но ги избийте

и се върнете! Злато ще ви дам

достатъчно!

ПОЕТЪТи ЖИВОПИСЕЦЪТ

Кои са? Где са? Казвай!

ТИМОН

Ела ти тука!… Ти иди натам!…

Сега, макар и всеки да е сам,

при всеки има по един негодник!…

Към Живописеца.

Ако не искаш те да бъдат двама,

където си, недей върви към него!…

Към Поета.

Ако държиш да бъдеш там, където

един е само, бягай от тогова!…

Мерзавци! Махайте се! На ви злато!

Нали за злато сте дошли при мен!…

Към Живописеца.

Картина готвиш ми — на, дръж предплата!…

Към Поета.

А ти си алхимик — вземи това

и превърни го в злато!… Марш оттука,

негодници!

Прогонва с бой Живописеца и Поета и пак се отдръпва в пещерата. Влизат Флавий и двама Сенатори.

ФЛАВИЙ

Напразно сте дошли. Тимон е тъй

затворен в себе си, че всичко друго

с човешки вид извън самия него

му вдъхва неприязън.

ПЪРВИ СЕНАТОР

Отведи ни

във пещерата му! Обет сме дали,

че ще говорим с него.

ВТОРИ СЕНАТОР

Ний меним се

със обстоятелствата. Това време,

което го ограби и направи

какъвто е, със другата ръка

възвръщайки богатството му, може

да го направи прежния човек.

Води ни, пък каквото ще да става!

ФЛАВИЙ

Хе, тука е… Дано да мине тихо!…

Почтени господарю! Господарю!

Излезте вън! Приятели ви търсят!

Атина ви приветствува чрез двама

сенатори! Поговорете с тях!

Тимон излиза от пещерата.

ТИМОН

Изпепели ги, ласкаво светило!…

Е, говорете и след туй вървете

да се обесите! За вярна дума

да ви излиза пришка на езика,

а за лъжлива — язва, та така

сами от реч да се лишите двама,

говорейки!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Достойни наш Тимоне…

ТИМОН

Едно от двете! Ваш или достоен?

ПЪРВИ СЕНАТОР

Сенатът ти изпраща своя поздрав…

ТИМОН

Благодаря. И аз му бих отвърнал

със някаква зараза, ако можех

за него да я пипна.

ПЪРВИ СЕНАТОР

Забрави

онуй, което срамно е за нас!

Сенатът ни с единен вот на обич