Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

да се изправи и със чиста съвест

да каже: „Еди-кой си е ласкател“?

Нали ако ласкател е един,

такива всички са, защото всяко

стъпало в обществото си олизва

по-горното! Учената глава

мълчи пред позлатения глупак.

Изкълчено е всичко. Ако има

в човека нещо прямо, то е само

отявлената му злина! Затуй

далеч от мене сборища и срещи!

Тимон презира своите подобни

и себе си! О, гибел, паст разтваряй

за цялото човечество! Земя,

дари ми корени!

Копае.

На този, който

ти иска повече, ти подслади му

небцето с най-отровния си сок!…

Какво е туй? Ха! Злато! Драгоценно,

блестящо, жълто злато! Небеса,

обетът ми бе искрен! Клетва давам,

аз търсех само корени! Туй тука

ще стори бяло черното, прекрасно —

чудовищното, благородно — злото,

високо — низкото! О, богове,

защо ми е? Не искам! То жреците

ще отстрани от вашите олтари,

възглавката ще дръпне под тила

на болния, на път да оздравее 62 62 „… възглавката ще дръпне… на път да оздравее!“ — израз, свързан с някогашния обичай да се маха възглавницата на умиращия, за да се облекчи смъртта му. !

Тоз жълт слуга, щом пусна го веднъж,

обети ще завързва и разкъсва;

ще кара хората да обожават

проказата: ще дава на крадци

високи титли, постове, поклони,

приветствия в Сената! Нали то

омъжва и най-сухата вдовица

и парфюмира тъй оназ, която

най-гнойния приют за кожноболни

повърнал би, че да ухае свежо

като априлски ден! О, жълта глино,

всеобща стърво, пръскаща раздори

между народите, ще те използвам

според природата ти!…

Далечен марш.

Барабан!…

Ще те заровя живо! Ти, крадецо,

търчиш, когато твоите пазачи

лежат с подагра в ставите!… Не всичко!

Теб взимам във предплата!

Задържа за себе си част от златото.

Влиза — с барабани и свирки — Алкивиад в бойни доспехи, следван от Фриния и Тимандра.

АЛКИВИАД

Ти кой си там?

ТИМОН

Животно като тебе.

Дано ти изгризе сърцето червей,

задето ме накара пак да видя

очите на човек!

АЛКИВИАД

Аз питам: кой си?

И как човекът ти е тъй омразен,

когато сам човек си?

ТИМОН

Аз се казвам

Мизантропос 63 63 Мизантропос (гр.) — човекомразец. Тук е употребено като лично име. и мразя всички хора.

Защо не беше куче, та да мога

да те обикна малко!

АЛКИВИАД

Зная кой си,

ала не зная как дотук си стигнал.

ТИМОН

И аз те зная и не ща да зная

за тебе нищо повече. Поемай

след своя барабан! Багри земята,

шари я с алена човешка кръв!

И верските, и мирските закони

са толкова жестоки — как войната

да бъде инаква?… Но тази твоя

развратница с лице на херувим

съдържа много повече разруха

от меча ти!

ФРИНИЯ

Устата ти да капнат!

ТИМОН

Не съм решил да те целувам!

АЛКИВИАД

Казвай,

какво доведе знатния Тимон

до таз промяна?

ТИМОН

Същото, което

променя и луната: недоимък

на блясък за раздаване. Но аз

не смогнах да се обновя, понеже

слънца не се намериха за мен

да ми заемат някой лъч.

АЛКИВИАД

Тимоне,

каква услуга мога да ти сторя?

ТИМОН

Една-единствена: да потвърдиш

това, което мисля за човека.

АЛКИВИАД

А как да го извърша?

ТИМОН

Обещай ми

една услуга и не я прави!

Не я ли обещаеш, боговете

да те накажат, тъй като човек си;

направиш ли я, пак да те накажат,

понеже си човек!

АЛКИВИАД

За твоето нещастие дочух.

ТИМОН

Видя го ти, когато бях щастлив!

АЛКИВИАД

Не, днес е то. Онуй бе славно време!

ТИМОН

Като за теб сега: сред славни кучки!

ТИМАНДРА

Това ли е звездата на Атина,

чието име беше вред на почит?

ТИМОН

А ти си май Тимандра?

ТИМАНДРА

Точно тъй.

ТИМОН

Не спирай занаята си! Тез, дето

използват те, не те обичат, знай!

Страстта си те оставят ти, а ти

дарявай ги със болест. Всеки час

изпращай ги към парници и вани 64 64 „… изпращай ги към парници и вани“ — с тези средства „лекували“ навремето венерическите болести. !

Учи руменобузата младеж

да кара със мехлеми и диети!

ТИМАНДРА

Чудовище, върви да се обесиш!

АЛКИВИАД

Прости му, мила, неговият разум

потънал е в морето от беди.