Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

със неговата патерица! Обич,

богобоязън, милост, справедливост,

уют, добросъседство, обичаи,

благоприличие, законност, ред,

превръщайте се в своето обратно

и хаос да цари! Зарази страшни,

каквито има, плъпвайте из туй

порочище, узряло за смъртта!

Подагро хладна, направи да куцат

сенаторите и с краката, както

им куцат нравите! Разврат и блудство,

до мозъка на костите изпийте

атинската младеж, така че тя,

срещу доброто плувайки, да свърши,

удавена в пиянство! Пришки, плюски,

засейте всичко живо в този град,

та жътва от проказа да пожъне;

и нека дъх дъха да заразява,

така че всяка общност, всяка среща

да бъде гибелна! От тебе аз

едничка голотата си отнасям,

омразен град!… На, дръж и туй, със всички

проклятия на моята душа!…

От днес лесът за мен ще е приют:

по-благ е от човека звярът лют!

А който „атинянин“ се зове

в тоз град и вън от него, богове,

затрийте го! И с възрастта ми нека

расте ненавистта ми към човека!

Да бъде тъй!

Излиза.

Атина. Стая в дома на Тимон.

Влизат Флавий и двама-трима Слуги.

ПЪРВИ СЛУГА

Домоуправителю, отговаряй:

къде е господарят? Нима той

ни е оставил, уволнил, изхвърлил?

ФЛАВИЙ

Приятели, какво да отговоря?

Кълна се в боговете, и аз също

съм беден като вас!

ПЪРВИ СЛУГА

Невероятно!

Един тъй тежък дом да се разсипе?

Един тъй славен господар да рухне

и да не хване ни един приятел

съдбата му под мишница и с нея

да тръгне заедно?

ВТОРИ СЛУГА

Горкият! Както,

погребали приятеля си, всички

обръщаме му гръб, тъй тез, които

му бяха близки, докато не беше

погребал златото си, днес ги няма,

захвърлили фалшивите си клетви

досущ като опразнени кесии,

ненужни на крадците! Сам, без стряха,

той броди като просяк, придружен

от бедността, която кара всички

да бягат през глава като от чума,

презрян от всекиго!…

Влизат други Слуги.

Ха, още наши!

ФЛАВИЙ

Разбити съдове от рухнал дом!

ТРЕТИ СЛУГА

Все пак на този дом ний носим знака

в сърцата си. Тимонови слуги сме

и във бедата. Корабът пропуска,

но ний, моряци жалки, се държим

за килнатата палуба сред воя

на бурята. След малко ще ни грабне

въздушното море!

ФЛАВИЙ

Събратя мои,

ще ви раздам, каквото ми остава.

И гдето да се срещнем, нека бъдем —

във знак на обичта ни към Тимон —

другари пак и, клатейки глави,

да кажем като звън за упокой

на щастието му: — „Дни по-добри

сме виждали!“… Подайте шепи! Всеки!

Раздава пари на Слугите и се прегръща с тях.

Ни дума повече! На път сега,

с джобове леки — тежки от тъга!

Слугите излизат.

О, колко зло донася ни разкошът!

Богатство, кой не ще те отрече,

щом твоят блясък срам и глад влече?

Кой би желал да бъде тъй излъган

от славата, да тъне в розов облак

от мнима дружба, осиян от почит,

и тя тъй мнима? Честни господарю,

опропастен от своето сърце,

сразен от щедростта си! О, чудата

природа, чийто грях се корени

в това, че прави много добрини,

кой днес ще тръгне в твоята пътека,

тъй праведна, но лоша за човека?

Със щастие ти беше прокълнат,

за да пропаднеш беше тъй богат,

безброят радости те хвърли в този

безчет нещастия!… Напусна той

туй скопище на зли, неблагодарни,

чудовищни приятели и ей го —

без дрехи, без храна и без онуй,

с което те добиват се! Но аз

ще го последвам, ще открия де е

и честно ще му служа до смъртта си.

Додето има грош във джоба мой,

домоуправител ще има той!

Излизат.

Пред пещерата на Тимон сред гора край морския бряг.

Влиза Тимон.

ТИМОН

О, животворно слънце, извлечи

от земните недра заразна влага

и замърси подлунното пространство

със гнилия й дъх!… Близнаци двама —

заченати, износени, родени

един до друг от същата утроба —

вземи ги и им дай различна участ:

щастливецът веднага ще презре

нещастника! В света не съществува

човек да понесе подир бедите

промяната към хубаво, невирнал

нос над съседа си. Ти възвиси ми

бедняка там, снизи ми оня знатен

и скоро знатният ще мъкне вече

наследствен срам, беднякът ще се перчи

със чест от прадеди. От тучна паша

единият близнак е затлъстял,

от глад е мършав другият. Кой смее