Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

не поощрява повече греха

от милосърдието!

ВТОРИ СЕНАТОР

Много вярно.

Законът трябва да му сложи край!

АЛКИВИАД

Желая на Сената здраве, чест…

и снизходителност!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Войниче, казвай!

АЛКИВИАД

Като смирен просител се обръщам

към вашите сърца, защото знай се,

че милостта е първа добродетел

за съдиите и че жал не чувстват

единствени тираните. Съдбата

и случаят сразиха един мой

добър приятел, грешно под напора

на буйната си кръв направил крачка

извън закона в пропастта, която

без дъно е, за всеки, безразсъдно

политнал в нея. Той — като изключим

тоз негов грях — е доблестен човек,

а и грехът му бе не плод на подлост

(и туй оневинява го напълно),

а на безстрашие и благородство,

които, щом почувстват свойта чест

засегната до смърт, измъкват меча;

при туй накрая неговата трезвост

така успя да укроти гнева му,

че казал би човек: участва той

в словесен спор, а не във кървав бой!

ПЪРВИ СЕНАТОР

В противоречие изпада твоят

стремеж да защитиш един престъпник.

Езикът ти бе тъй усърден, сякаш

кажи-речи, би искал да представиш

убийството като законно дело

и да въздигнеш буйството във доблест,

когато то е доблест уродлива,

явила се, когато на света

са се родили разприте. Носител

на доблест истинска е този, който

понася и най-тежката обида

като мъдрец, превръщайки я в нещо

странично, външно, като връхна дреха,

наместо да я пуска надълбоко

в сърцето си и с туй да го подхвърля

на рискове. Обидата е зло,

което ни подтиква към убийство:

а щом е тъй, кажи, нима си струва

човек живот за злото да рискува?

АЛКИВИАД

Но аз…

ПЪРВИ СЕНАТОР

Недей упорства! Доблестта е

не във мъстта, а в туй да се изтрае.

АЛКИВИАД

Почтени старци, щом е тъй, тогава

ще позволите да ви отговоря

като войник. Защо, глупаци, ние

излагаме живота си във бой,

а не търпим заплахите? Защо

не зажумим пред тях във примирено

очакване врагът да ни изколи

без съпротива? Щом да се понася

е доблест, защо тръгваме на поход?

Жените са по-доблестни от нас,

щом туй да си отдолу и да траеш

е главното. Магарето стои

по-горе от лъва, търпежът щом е

така ценен; престъпникът в окови

по-мъдър е от съдника, щом тежест

да носим мъдро е. Почтени люде,

добри бъдете, както сте могъщи!

Повярвайте, аз бих осъдил пръв

тоз, който хладнокръвно лее кръв!

Убийството е грозно дело? Да, но

в самоотбрана то е оправдано!

Да се гневиш, е грях, но кой от нас

не е изпадал във законен бяс?

Ако претеглите така греха му…

ВТОРИ СЕНАТОР

Напразно си хабиш дъха!

АЛКИВИАД

Напразно?

Когато само бойната му служба

във Спарта и Византия 60 60 „… във Спарта и Византия…“ — един от характерните Шекспирови анахронизми: византийската държава се образува, разбира се, много векове по-късно. му стига

да си откупи милост…

ПЪРВИ СЕНАТОР

Изясни се!

АЛКИВИАД

Сенатори почтени, той оказа

на своята страна безброй услуги.

О, колко неприятели изби

в последната война и колко рани

на списъка си има!

ВТОРИ СЕНАТОР

Да, премного

натрупал е от тях! Тоз твой приятел

е стар побойник и тъй много пие,

че тоз порок пленил е храбростта му

и ако друго нямаше, туй само

го би погубило. В пиянски бяс

безчинства върши той и пали свади,

с което — както стигна до Сената —

позор е и опасност за страната!

ПЪРВИ СЕНАТОР

И ще умре!

АЛКИВИАД

Да бе умрял във бой!

О, зла съдба! Сенатори почтени,

щом качествата му не ви затрогват —

макар че със десницата си той

би трябвало смъртта си да отложи

без дълг към никого, — към тях сложете

и моите заслуги! И понеже

почтената ви възраст има склонност

към сигурното, давам ви в залог

победите си славни, всички вкупом,

за туй, че той ще ви плати с печалба

за прошката. А ако е заслужил

с простъпката си смърт, то нека бъде

във славен бой: законът действа строго,

но и войната не прощава много!

ПЪРВИ СЕНАТОР

Ний следваме закона. Ще умре.

Не си навличай нашата немилост,

упорствайки! И брат да си му ти,

щом кръв пролял е, с кръв ще заплати!

АЛКИВИАД

Възможно ли е? Не, не е възможно!

Забравихте ли кой съм аз?