Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

В дома на Семпроний.

Влизат Семпроний и един Слуга на Тимон.

СЕМПРОНИЙ

Хъм! Най-напред на мен ли ще досажда?

Защо не е поискал преди туй

от Луций, от Лукул? Вентидий също,

когото той измъкна от затвора,

сега богат е. Всички те дължат му,

каквото притежават!

СЛУГАТА

Господарю,

те бяха пробвани и се оказа,

че са от прост метал — от тях не щя

да му помогне никой.

СЕМПРОНИЙ

Невъзможно!

Тъй, значи — хъм! — Вентидий и Лукул

са му отказали и той прибягва

сега към мен? След тримата! За мене

се сетил най-накрая! Туй говори

за беден ум или оскъдна обич.

Приятелите му го изоставят

подобно лекари, които първо

обират болния, а после вдигат

ръце от него; а сега ще трябва

да го лекувам аз! Обидно просто!

Тимон би трябвало да не забравя,

че аз съм тук! Попаднал в нужда, първо

за мене да помисли, който първи

получих дар от него! Нима толкоз

закъсал смята ме, та аз последен

дълга си да му плащам? Не! Това

би дало на останалите повод

да ми се смеят, да ме смятат луд!

Да бе поискал най-напред от мене,

аз тройно повече му бих заел,

да го зарадвам само; но сега

към трите отказа носи четвърти,

защото, който мойта чест обиди,

той няма и парите ми да види!

Излиза.

СЛУГАТА

Чудесно! Твоя милост е един първокласен негодник! Дяволът не е знаел какво прави, когато е давал лицемерието на човека. Той сам си е навредил, защото, честна дума, накрая пред хорските подлости ще се окаже чист като агнец. С какви изящни думи този големец украсява своята дребна душица! Как играе на добродетелен, за да извърши подлостта! Прилича ми на тези, които уж от пламенно благочестие са готови да изпепелят цели държави — такава му е двуличната обич!

Той беше най-голямата надежда

на господаря. Само боговете

останаха ни. Сякаш са измрели

тез, дето бяха у дома през ден!

Гостоприемните врати, стоели

отворени с години, днес държат

затворен господаря си. Дотам

довежда прекомерната ни щедрост:

не пазиш ли парите си, накрая

принуден си да пазиш свойта стая!

Излиза.

В дома на Тимон.

Влизат двама Слуги на Варон и Слуга на Луций. Те срещат Тит, Хортензий и други Слуги на Тимонови кредитори.

ПЪРВИ СЛУГА НА ВАРОН

Здравей, Хортензий! Как сме, Тит?

ТИТ

Добре.

Вий как сте във Вароновия дом?

ХОРТЕНЗИЙ

От Луций, а? Добре сме се събрали!

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

Едно и също ни събира май.

Аз ида за пари.

ТИТ

ние — също!

Влиза Филот.

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

Филот и той едва ли е за друго.

ФИЛОТ

Привет на всички ви!

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

Добре дошъл!

Как мислиш, драги, колко е часът?

ФИЛОТ

Към девет, приблизително.

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

Тъй късно?

ФИЛОТ

Хазаинът не се ли е показал?

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

Не още.

ФИЛОТ

Много чудно! Досега

той винаги изгрявал е към седем!

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

Сега денят му станал е по-къс.

Сезоните на всеки развейпрах

са като слънчевите и при туй

без кръговрат. В Тимоновия джоб е

дълбока зима: колкото дълбоко —

искам да кажа — и да бръкнеш в него,

не ще откриеш нищо!

ФИЛОТ

Прав си май!

ТИТ

Но странно нещо! Твоят господар

те праща за пари, нали?

ХОРТЕНЗИЙ

Позна.

ТИТ

А носи накити, чиято стойност

дошъл съм аз да искам от Тимон!

ХОРТЕНЗИЙ

Аз дойдох срещу волята си тук!

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

И вижте разписките: ето, на:

Към Тит.

той трябва да плати на теб цена,

по-едра от дълга му към тогова…

Към Хортензий.

Със други думи, който те е пратил,

желае да му плащат за това, че

приел е накита!

ХОРТЕНЗИЙ

Да, срам ме хваща

като си знам, че моят господар

приел е не един Тимонов дар.

Такава непризнателност превръща

каквото е приел, във кражба съща!

ПЪРВИ СЛУГА НА ВАРОН

Той длъжен е на моя господар

три хиляди.

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

На моя — пет.

ПЪРВИ СЛУГА НА ВАРОН

Личи си,

че твоят повече е вярвал в него.

влиза Фламиний.

ТИТ

Един прислужник на Тимон!

СЛУГАТА НА ЛУЦИЙ

Фламиний!… Една дума, стари друже! Кажи, моля ти се, ще слезе ли скоро господарят ти?